Хората често се делят на хуманитаристи и математици в зависимост от техните интелектуални способности.

Какво означава това от гледна точка на науката и поддава ли се на изменение?

Оправдано ли е такова деление?

Съгласно общоприетата теза по въпросите на интелектуалното познание всички хора имат склонност или към математическия полюс или към хуманитарния.

Детето тръгва на училище, получава 6-ца по литература, а математиката изобщо не му се отдава.

Родителите си казват, че си имат хуманитарист. Често се среща и обратната ситуация.

Но доколко това е справедливо?

Математиката обективно по-сложна ли е за усвояване от хуманитарните дисциплини?

Това са генетично заложени способности или са резултат от възпитанието?

Изследванията показват, че ако ученик се представя отлично на изпитите по точни дисциплини, в повечето случаи се справя и с хуманитарните.

А учащите в хуманитарни училища се провалят не само по математика, но и по езиците.

Означава ли това, че математическите дисциплини са по-сложни? Не.

Ако човек се представя добре на всички изпити, това е признак за неговата отговорност, а не за способности.

Много хора могат лесно да оперират с абстрактни понятия и да изучават езици, но математиката не им се отдава.

Други изследвания показват, че между усвояването на математическите и хуманитарните дисциплини няма връзка на ниво мозъчна дейност.

Това са напълно различни когнитивни способности.

Физиологична основа на интелектуалните способности

Експериментално учените регистрирали мозъчната активност на математици и други хора при решаване на различни задачи.

И стигнали до следния извод.

При извършване на математически операции се активират специфични зони в мозъка, които не са свързани с езиковите способности.

Това означава, че разликата между математическото и хуманитарното познание лежи на физиологично ниво.

Има зони, които са отговорни за математическото мислене, има и за езиковото.

Не може да се каже, че някое от тях е по-съвършено.

Природа и възпитание

В упоменатото по-горе изследване учените също стигнали до извода, че способността на децата да извършват елементарни алгебрични операции е гаранция за по-нататъшни математически успехи.

В ранна възраст, още преди началото на каквото и да е възпитание, мозъчните зони се развиват по различен начин.

При някои математическите зони са развити по-добре, а при други – не толкова.

Както в елементарните, така и в по-сложните задачи се активира една и съща невронна мрежа, може да се предскаже бъдещият талант на детето още преди да се прояви.

Детето много бързо разбира защо 1+1 е равно на 2?

Тогава и бъдеще ще му се отдават синуси и косинуси.

Същото може да се каже и за хуманитаристите.

Скоростта на усвояване на езика от детето е умение за улавяне на основните закони на граматиката.

Това позволява да се направи оценка колко добро ще бъде то в хуманитарните науки.

Ранните успехи в тази сфера са гаранция за потенциала на съответната област на мозъка.

Заключение

Дали ще стане човек хуманитарист или математик, зависи от биологичния фактор и от наследствеността, предопределящи развитието на неговия мозък.

Но на проявлението на този фактор силно влияе това, което човек прави в детска възраст.

Това е периодът, в който детето все още не е започнало да изучава конкретни дисциплини, но в процеса на общуване и игра се активират мозъчни зони.

И тяхното развитие се стимулира именно така с общуване, игри и взаимодействие с връстници.