Илиопсоит – това е рядко срещано заболяване, същността на което се състои във възпаление на илиопсоаса или хълбочно-поясен мускул – най-дълбокият мускул в човешкото тяло.
Този патологичен процес се съпровожда не само с местни проявления, но и с обща интоксикация на организма.
При своевременна диагностика и правилно лечение тази патология има благоприятна прогноза и завършва с пълно оздравяване на пациента.
В противен случай съществува голяма вероятност от намаляване на функционалната активност на засегнатия мускул, вследствие на съединителнотъканни изменения.
При най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата тази реакция води до сепсис и дори до летален изход.
Както вече казахме, честотата, с която се среща илиопсоита сред населението не е висока.
По данни на статистиката, заболяването се открива при не повече от едни човек от 10 000 в хирургичните отделения.
Най-често това възпаление се развива при деца и тийнейджъри, но възрастните хора могат сами да се сблъскат с него.
Каквато и да е зависимост от пола не се проследява.
Хълбочно-поясният мускул по своята структура е представен от 2 основни структури: хълбочен и поясен мускул.
Те са закрепени с фасции и се закрепват към предната линия на бедрата в непосредствена близост до тазобедрената става.
Хълбочно-поясният мускул сгъва тазобедрената става, бедрото може да стигне до торса и спомага за задържане на тялото във вертикално положение.
Основна причина за развитие на възпаление в тази анатомична структура е инфекциозната флора.
В преобладаващия брой случаи илеопсоитът е свързан с въздействието върху организма на златист стафилокок.
Много по-рядко заболяването се предизвиква от стрептококова и стафилококова флора, псевдономас аеурогиноза или ешерихия коли.
И най-често инфекцията се разпространява към областта на хълбочно-поясния мускул с отока на лимфата.
Но своя роля може да изиграе както хематогенния, така и контактния път на инфектиране.
Най-често възпалението на хълбочно-поясния мускул възниква на фона на съществуващи възпалителни процеси в органите на малкия таз.
Като пример може да доведе увреждане на яйчниците, на ректума, на пикочния мехур и т.н.
Много по-рядко възпалението се предшества от възпалителни заболявания от страна на долните крайници.
В редица случаи инфекциозната флора може да се разпространи, дори и в съществуващите отдалечени гнойни огнища в организма.
Що се отнася до контактния път, възможно е да се реализира при увреждане на червеобразния израстък, костният мозък в кръстния отдел на гръбнака или на тазовите кости и т.н.
Сред предразполагащите фактори за развитието на това заболяване, на първо място е пониженото ниво на имунна защита - най-често имунодефицитни състояния.
За отслабване на имунитета способстват вредни навици, прекомерна преумора, съществуващи хронични заболявания, продължителен прием на имуносупресивни препарати и много други.
Симптоми, характерни за илеопсоит
Най-ранното оплакване е болка, която се локализира в проекцията на засегнатата област и се разпространява към кръста или бедрото.
Наблюдава се значително усилване на болковия синдром при каквато и да е двигателна активност, поради която болният започва да куца.
При преглед може да се установи, че торсът е леко наклонен към болната страна.
Освен това бедрото е приведено към външната страна.
Диагностика и лечение на възпаление
Лечението при възпаление на хълбочно-поясния мускул зависи от характера на развиващия процес.
Серозният вариант е показание за назначаване на антибактериална терапия.
При присъединяване на гноен компонент е необходимо да се прибегне за помощ към хирургична интервенция.
