Илиопсоит – това е рядко срещано заболяване, същността на което се състои във възпаление на илиопсоаса или хълбочно-поясен мускул – най-дълбокият мускул в човешкото тяло.

Този патологичен процес се съпровожда не само с местни проявления, но и с обща интоксикация на организма.

При своевременна диагностика и правилно лечение тази патология има благоприятна прогноза и завършва с пълно оздравяване на пациента.

В противен случай съществува голяма вероятност от намаляване на функционалната активност на засегнатия мускул, вследствие на съединителнотъканни изменения.

При най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата тази реакция води до сепсис и дори до летален изход.

Както вече казахме, честотата, с която се среща илиопсоита сред населението не е висока.

По данни на статистиката, заболяването се открива при не повече от едни човек от 10 000 в хирургичните отделения.

Най-често това възпаление се развива при деца и тийнейджъри, но възрастните хора могат сами да се сблъскат с него.

Каквато и да е зависимост от пола не се проследява.

Хълбочно-поясният мускул по своята структура е представен от 2 основни структури: хълбочен и поясен мускул.

Те са закрепени с фасции и се закрепват към предната линия на бедрата в непосредствена близост до тазобедрената става.

Хълбочно-поясният мускул сгъва тазобедрената става, бедрото може да стигне до торса и спомага за задържане на тялото във вертикално положение.

Основна причина за развитие на възпаление в тази анатомична структура е инфекциозната флора.

В преобладаващия брой случаи илеопсоитът е свързан с въздействието върху организма на златист стафилокок.

Много по-рядко заболяването се предизвиква от стрептококова и стафилококова флора, псевдономас аеурогиноза или ешерихия коли.

И най-често инфекцията се разпространява към областта на хълбочно-поясния мускул с отока на лимфата.

Но своя роля може да изиграе както хематогенния, така и контактния път на инфектиране.

Най-често възпалението на хълбочно-поясния мускул възниква на фона на съществуващи възпалителни процеси в органите на малкия таз.

Като пример може да доведе увреждане на яйчниците, на ректума, на пикочния мехур и т.н.

Много по-рядко възпалението се предшества от възпалителни заболявания от страна на долните крайници.

В редица случаи инфекциозната флора може да се разпространи, дори и в съществуващите отдалечени гнойни огнища в организма.

Що се отнася до контактния път, възможно е да се реализира при увреждане на червеобразния израстък, костният мозък в кръстния отдел на гръбнака или на тазовите кости и т.н.

Сред предразполагащите фактори за развитието на това заболяване, на първо място е пониженото ниво на имунна защита - най-често имунодефицитни състояния.

За отслабване на имунитета способстват вредни навици, прекомерна преумора, съществуващи хронични заболявания, продължителен прием на имуносупресивни препарати и много други.

Симптоми, характерни за илеопсоит

Най-ранното оплакване е болка, която се локализира в проекцията на засегнатата област и се разпространява към кръста или бедрото.

Наблюдава се значително усилване на болковия синдром при каквато и да е двигателна активност, поради която болният започва да куца.

При преглед може да се установи, че торсът е леко наклонен към болната страна.

Освен това бедрото е приведено към външната страна.

Диагностика и лечение на възпаление

Лечението при възпаление на хълбочно-поясния мускул зависи от характера на развиващия процес.

Серозният вариант е показание за назначаване на антибактериална терапия.

При присъединяване на гноен компонент е необходимо да се прибегне за помощ към хирургична интервенция.