Да похарчим част от бюджета за полезни плодове през зимата е добра инвестиция в здравето.
Желаем да засилим имунитета, за да не се разболеем от грип и респираторни инфекции, да подобрим състоянието на кожата, и да повлияем положително върху функцията на стомашно-чревния тракт.
Но можем ли да бъдем сигурни в ползата от плодовете, които се внасят от топлите страни. Говори се, че се обработват с всякакви отрови и се третират с консерванти веднага след откъсването им.
Следва да се отбележи, че ако вносните плодове бяха отровни, то това би станало забележимо веднага – хората биха се оплаквали от симптоми на отравяне.
От друга страна вносните плодове не са и толкова безопасни – все пак се доставят от много далеч и не е възможно да са като пресните.
И дори да предположим, че са натоварени на кораба веднага след откъсването им от дървото и след това веднага след това разтоварени от плавателния съд и натоварени за супермаркета, което не е възможно, как не се развалят по пътя, без да са обработвани с химикали.
Колко витамини се запазват в плодовете през зимата?
При съхранение в условия на обикновена селска изба или в хладилник плодовете загубват една част от своите витамини.
Скоростта на загуба на витамините е пропорционална на времето на съхранение – до 3 месеца – 15%, до половин година – 50%, а до 1 година – 70-80% загуби.
Най-бързо се разрушават витамините А и С, по-бавно – РР,Р, Е, К. Продължителното съхранение не влияе на количеството на витамините Д, В1, В2.
Относителното съдържание на витамините в плодовете може да се определи по аромата – колкото по-ароматен е плодът, толкова повече са полезните вещества в него.
През зимата е трудно да намерят ароматни плодове, а може ли да се направят някакви изводи от това?
Интересен факт
Изследванията показват, че в плодовете и зеленчуците, отглеждани в Северното полукълбо, се съдържат много повече витамини, отколкото в техните събратя отгледани в Южното.
Австрийски учени провели интересни изследвания, по време на които се установило, че в местните замразени плодове съдържанието на витамини е доста по-високо, отколкото в аналогичните, но пресни, само че внесени от южните страни.
Как вносните плодове попадат на нашата трапеза?
За да бъде производството /точно така, а не отглеждане/на плодове печелившо, е необходимо колкото е възможно по-бързо да излезе реколта, и колкото се може по-малко време и пари да се губят на всички етапи за добиването на тази реколта.
И именно това е причината всички технологии в тази промишленост да са насочени преди всичко към постигането на по-високи продажби, а не към съхраняването на полезните свойства на крайния продукт.
За ускоряване узряването на плодовете е прието да се използва газ етилен – с него просто се обработват плодовете, събрани или още, когато са на клоните на дърветата, и след ден-два плодовете изглеждат като узрели.
Тази технология е известна отдавна и се смята за безвредна за човека.
Етилен в малки дози се образува от самите плодове, поради тази причина се смята за натурално вещество.
За предотвратяване на гниенето плодовете се обработват с фунгицид – противогъбичен препарат. Тъй като метаболизмът на гъбичките и на клетките на тялото е различен, то фунгицидите се смятат за безопасни.
Освен това веднага щом плодовете попаднат на чист въздух, то фунгицидът изветрява.
Ако повърхността на плодовете е лепкава и хлъзгава, то най-вероятно са обработени с дифенил – това е слаботоксично вещество, но все пак е отрова. Затова такива плодове трябва задължително да се мият със сапун и да се обелят.
