Изследователите от един от американските университети се опитаха да изяснят какви емоции изпитва човек, когато се разделя с мобилния си телефон и влияят ли тези емоции на концентрацията и вниманието по време на изпълнение на определени задачи.
Както показаха и резултатите от експеримента, днес хората толкова са привикнали да имат мобилен телефон под ръка, че оставайки без него те изпитват вълнение и дискомфорт.
Мобилните телефони са се превърнали в неизменна част от нашия бит и едно от най-популярните средства за общуване. Въпреки това те предизвикват зависимост до такава степен, че човек започва да се изнервя, ако изведнъж чуе телефонен звън, но не може да отговори.
Основната цел на изследването е да се изследва въздействието на липсата на мобилен телефон в близост върху резултатите от изпълнението на познавателни задачи.
Мобилните технологии са станали толкова важна част от самите нас, че ние сме да ги отъждествяваме със собственото си „аз“. „Те, подобно на пъпната връв, свързват телата ни с обществената цифрова инфраструктура “ – заявиха авторите на една от научните теории.
Според статистиката, младите хора на възраст от 18 до 24 години средно изпращат 109,5 текстови съобщения в денонощие или приблизително 3200 съобщения месечно, а мобилният си телефон проверяват по 60 пъти дневно.
Много притежатели на смартфони не се разделят с тях дори и през нощта, тъй като ги използват като будилник. Този тип зависимост от мобилния телефон дава на човек усещането, че той се намира постоянно във връзка с останалия свят и така той не се чувства сам.
Мобилният телефон днес е не само средство за връзка, но и източник на информация. Човек просто се притеснява да не пропусне нещо интересно бои се, че останалите ще го сметнат за недостатъчно съвременен, поради това, образно казано, всяка секунда проверява фийда на Фесбук профила си.
Тези страхове дори породиха нов вид психическо разстройства с названието номофобия. Този патологически страх, тревога или дискомфорт, че телефонът не ни е под ръка.
Човек се страхува, че няма да успее да знае новото, което се е случило, ако няма възможност да отговоря на телефонните обаждания.
Толкова сме се слели със съвременните мобилни телефони, че те са станали неизменна част от самите нас. И загубата на една част от единното цяло води до изменение във възприятието за самия себе си, неувереност и тревога.
Общото състояние на тревога – това е стрес, в процеса на който се образуват адреналин и кортизол.
Тези хормони увеличават честотата на сърдечните съкращения, на дихателния ритъм, усилват потоотделянето и се свиват кръвоносните съдове, а намаляването на обема на кръвоносните съдове в съвкупност с увеличаване на ритъма на сърдечните съкращения води до повишаване на артериалното налягане.
Въпреки това състоянието е временно и зависи от продължителността на излагане на стресовия фактор. В този случай е уместно да се говори за тъй нареченият ситуационен дразнител.
И въпреки това Айфонът може и да спре да звъни, стресовият фактор продължава да въздейства на човека, докато мобилното устройство не му бъде върнато.
Учените предполагат, че временният силен раздразнител /мобилният телефон звъни, когато притежателят му няма достъп до него/ предизвиква повишаване на артериалното налягане и усещане за сърцебиене, но всички показатели се връщат в норма, когато телефонът бъде върнат.
Освен това, според учените, силният стресов фактор неминуемо се отразява и на резултатите от изпълнението на интелектуалните задачи.
