Малко, червено и тупти, що е то? Сърцето е органът, без който животът на човека би бил невъзможен. Той никога не спира своята дейност, започвайки от първите седмици на ембрионалното развитие до последния миг живот, работейки като автономен ритмичен двигател, който синхронизира целия организъм.
Тук интересното е, че то е и помпа, но и биологична система, която е много сложна и с висока степен на организация. То е мускул, електрическа мрежа, клапен механизъм със собствено кръвоснабдяване, обединени в една компактна структура, равняваща се на размерите на юмрук.
Разбирането на анатомията на сърцето е ключ към това, как функционира целият човешки организъм, защото всяка клетка в тялото зависи от него. Ще разгледаме поотделно всяка една важна част от този орган, за да разберем повече за неговия магически ежедневен механизъм.
Основни слоеве на сърдечната стена. Обща анатомия на сърцето
Само по себе си, сърцето представлява централен орган от сърдечно-съдовата система, който е кух и мускулест, а негова основна функция е да осигурява непрекъснато движение на кръвта в организма. То побира в себе си механични, електрически и съдови елементи във високо балансирана биологична система.
Средният размер на човешкото сърце е около 2500-300г при жените и между 300 и 350г при мъжете. Въпреки сравнително малкия си размер, работата на сърцето надвишава четворно неговата големина. Неговото разположение се намира в гръдната кухина, на място, наречено медиастум- разстоянието между двата бели дроба, или по-конкретно, зад гръдната кост и над диафрагмата.
То има лек наклон наляво, с връх, насочен наляво и надолу, като този връх се формира главно от лявата камера. Сърцето има няколко анатомични повърхности:
- Предна- обърната е към гръдната кост и доминира главно към дясната камера;
- Долна- разположена е върху диафрагмата и е формирана основно от лявата камера;
- Белодробни повърхности- в контакт са с белите дробове.
Сърцето е обвито в перикард, който представлява специална търбовидна структура с механична защита, функция на фиксиране на сърцето и ограничаване на прекомерното разширяване. Перикардът бива два вида- фиброзен и серозен.
Фиброзният е изграден от съединителна тъкан и по този начин стабилизира органа. Серозният перикард се състои от периетален лист и висцерален лист. Първият покрива вътрешната страна на фиброзния перикард, докато вторият- директно сърцето.
Ето и трите слоя, които изграждат сърдечната стена:
- Ендокард- вътрешен слой, който покрива камерите и клапите, съставен от ендотелни клетки. Той улеснява плавното движение на кръвта и намалява турбуленцията;
- Миокард- най-дебелият и най-важен слой, който е изграден от сърдечна мускулна тъкан, със специализирани кардиомиоцити, който осъществява съкращенията;
- Епикард- най-външният слой на сърдечната стена, представляващ висцеларния лист на серозния перикард и съдържащ кръвоносни съдове, нерви, и мастна тъкан.
Четирите камери на сърцето
Четирите камери са основата на неговата функционална организация, работещи в синхрон, в който кръвта се движи строго и еднопосочно. Благодарение на тях, сърцето изпълнява две отделни циркулации едновременно- белодробна и системна.
Първата камера е дясното предсърдие, получаващо бедна на кислород кръв, но такава, която е богата на въглероден диоксид. Нейните основни входове са горна куха вена, долна куха вена и коронарен синус. Тя събира венозната кръв, насочва я към дясната камера и участва в регулирането на пълненето на сърцето.
Дясната камера е истинската помпа в сърдечния цикъл, която изпомпва кръвта към белите дробове, работейки под ниско налягане. Лявото предсърдие приема вече обработената кръв от белите дробове, получавайки богата на кислород кръв, с ниско съдържание на въглероден диоксид.
Тя събира кислородната кръв и я подготвя за изпомпване към системното кръвообращение. Много важна роля играе и лявата камера на сърцето, която изпомпва кръв към целия организъм, която отива към аортата. Тя работи под високо налягане, създавайки силата, която е необходима за системното кръвообращение.
Сърдечните клапи
Благодарение на сърдечните клапи кръвта се движи еднопосочно и балансирано, осигурявайки една перфектна функционалност на сърдечно-съдовата система. Сърцето създава налягане чрез съкращение на миокарда, а именно то кара кръвта да се движи, но без клапи.
Сърцето има четири основни клапи, разделени на две групи:
- Атриовентрикуларни- намират се между предсърдията и камерите, управлявайки преминаването на кръв към камерите;
- Полулунни- намират се между камерите и големите камери, управляващи изхода на кръв от сърцето.
- Трикуспирална клапа- отваря се при пълнене на дясната камера и се затваря при съкращение на камерата;
- Пулмонална клапа- отваря се при изтласкване на кръв към белите дробове и се затваря, когато камерата се отпусне;
- Митрална клапа- позволява преминаването на кислородна кръв към лявата камера и предотвратява обратен поток към предсърдието;
- Аортна клапа- отваря се при мощното съкращение на лявата камера и се затваря при отпускане.
Сърдечен мускул (миокард)
Миокардът е двигател на сърцето, който създава силата на движението на кръвта. Той е задвижващият механизъм, който генерира налягането, изграден от специализиран тип мускулна тъкан, наречена сърдечна мускулатура, съчетаваща характеристиките на скелетната и гладката мускулатура.
Миокардът е средният слой на сърдечната стена и най-дебелият, изграден от кардиомиоцити, с напречна набразденост и собствен ритъм на съкращение. Това го прави уникален вид хибридна тъкан, със собствена хранителна система, съставена от лява и дясна коронарна артерия.
 (1)-160x112.jpg)
