Средната продължителност на имунитета срещу коклюш след ваксинация срещу дифтерия, тетанус, коклюш с безклетъчна компонента /в момента в имунизационния календар на България е включена комбинирана петкомпонентна ваксина, която предпазва от следните заболявания – дифтерия, коклюш с безклетъчна компонента, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу Хемофилус инфлиуенца тип В/.
„В последно време се появиха множество сравнително малки проучвания, които показват, че ваксината DTaP /тетанус-дифтерия токсоид-безклетъчна коклюшна ваксина/ не предпазва толкова дълго, колкото се е предполагало по-рано, но нашият мета-анализ предоставя първите категорични и точни данни по този проблем“ – това заяви Ashleigh McGirr един от съавторите на този мета-анализ.
Публикуваните неотдавна доклади за влошаване на епидемиологичната обстановка по отношение на коклюша в редица страни сочат, че възможната причина за това е прекалено бързата екстинция на придобития след ваксинацията с DTaP имунитет.
Ashleigh McGirr, MPH и David N. Fisman, MD, MPH, FRCPC направили научен преглед и мета-анализ с цел да оценят продължителността на защитния имунитет срещу коклюш след 3 и 5 дози DTaP.
В своя научен труд те съпоставили данните от 6 изследвания, проведени след имунизация с 6 дози и 6 изследвания, проведени след поставени 3 дози. Всички тези изследвания били проведени на териториите на САЩ, Германия, Италия, Швеция и Сенегал.
Окончателният регресионен модел на интензитета на имунитета показал, че всяка година, започвайки от последната доза DTaP ваксина, рискът човек да се разболее от коклюш се увеличават с 33% без значими различия между схемите с 3 и 5 дози.
Основавайки се на получения модел за средната продължителност на защита, която осигуряват DTaP ваксините, учените заключават, че 3 години след последната имунизацията с ваксината ДТК нейната ефективност не надвишава 85% и само при 10% от децата, на които им е поставена тази ваксина, запазват имунитета си към коклюш 8.5 години след поставянето на последната доза от нея.
„Възможно е нашето изследване да доведе до преразглеждане на съществуващите схеми за имунизация на децата в посока намаляване на интервала между поставянето на ваксините и увеличаване на количеството на дозите за реваксинация“ – това посочва един от съавторите на мета-анализа.
„Лекарите трябва да са наясно, че продължителността на защитното действие на DTaP ваксината е доста по-кратка, отколкото се смяташе досега.
Основавайки се на тази информация е възможно в случаите на висок риск от заразяване с коклюш те да препоръчват на своите пациенти поставянето на ваксини на по-малки интервали и по-големи количества дози от ваксината срещу дифтерия, тетанус и коклюш, особено на тези, които са в юношеска възраст “ – посочва още той.
Dr. Nicole Guiso от Института Пастьор в Париж, Франция, коментирайки това изследване отбелязва: „Фактът, че субединичните ваксини не са в състояние да осигурят дългосрочен имунитет е добре известен.
Освен това, ние не следва да забравяме, че продължителността на имунитета след прекарано заболяване коклюш, също е сравнително кратка. При такива условия би било трудно да се очакват различни резултати, тъй като е невъзможно учените да създадат ваксина, която да осигурява по-добър имунитет от едно заболяване от самата природа.Също така е важно да се отбележи, че от коклюш човек може да преболедува 2-3 пъти през живота си. “
Д-р Гюсо продължава: „За подобряване на епидемиологичната обстановка, ние преди всичко трябва да се увеличим обхвата на имунизациите и те достигнат до над 90% от децата в предучилищна възраст с 4 дози.“
