В съвременния свят инфантилизмът се превръща във все по-сериозен проблем. Неговите проявления са характерни за децата, когато тяхното емоционално и психологическо състояние не отговаря на възрастта. Особеностите на инфантилното поведение са характерни за много възрастни.
Какво е това „вечно дете”? В какво се състоят причините за инфантилизма? Какво да правят родителите, когато разбират, че детето не придобива навици, които му помагат да съзрее?
Отговорите на тези въпроси, а също и особеностите на възпитанието на инфантилните деца в тази статия.
Как се проявява инфантилизъм при детето
Особености на емоционална незрялост – когато децата се държат като по-малки, въпреки че вече са тръгнали на училище или са в тийнейджърска възраст. Проявяват се в мисленето, поведението, чувствата и реакциите.
Някои родители, дори не подозират, че децата са заседнали в предходния етап на развитие.
Те наблюдават детската активност, любознателност и непосредственост, като смятат това за нормално поведение на всяко дете – да се радва на живота, да играе, да не отговаря за нищо.
Обикновено инфантилността се превръща в проблем, когато детето стане по-голямо. Но неговото поведение не се променя, и в случай на необходимост от поемане на отговорност, то не разбира какво искат от него и как го правят.
Тогава родителите си задават въпроса: „Какво се случва с детето ми? Как да го науча да се замисля за последствията от своите действия?”
По какво се отличават инфантилните деца
- Обичат да играят и се стараят по всякакъв начин да избягат от действителността, предполагащ отговорност;
- Пасивни са пред трудностите;
- Дълго време – до тийнейджърска възраст, вярват в приказки и в това, че живеят във вълшебен свят, където подаръците ги носи Дядо Коледа, а през нощта идва Феята. Тези убеждения остават устойчиви, благодарение на родителските старания.
- Спането с играчки, използват фрази и изрази, характерни за малки деца, разговарят така, сякаш изпитват затруднения при изграждането на изречения.
- Със сълзи и крясъци постигат своето.
- Не умеят да се грижат за себе си сами – всичко, което се отнася за битовите въпроси, свързани с дрехи, легло, храна и разходки – за тях решават родителите.
- Не изпитват интерес към ученето, обикновено трудно учат.
Това поведение затруднява общуването с децата в семейството, с времето предизвиква гняв и раздразнение от страна на родителите. Те все по-често се стараят да потиснат детския инфантилизъм.
Инфантилизмът се отнася до развитието на емоционалната и волевата сфера, може да е вследствие на задържане на психическото развитие. Тогава е необходимо лечение при психиатър, невролог.
Инфантилното поведение, което се проявява при децата, е в резултат на грешки във възпитанието, развива се само по себе си, без да се засягат всички останали психически процеси.
Причини за инфантилизъм при децата
Когато родителите забележат, че детето вече ученик, се държи все едно е в детската градина, а тийнейджърът като първокласник, те започват да търсят информация защо се случва така и какво да правят.
Какво води до задържане в развитието на емоционално-волевата сфера?
- Критично отношение към децата – когато те растат и разбират, че всички техни действия, опити за самостоятелност биват подлагани на унищожителна критика – „Не така” и „Така не трябва”.
- Свръхзагриженост – „Не трябва”, „Ще паднеш”, „Не пипай”, „Това е опасно”- фрази, които мнителните родители използват, за да възпитават деца. Така детето разбира, че не може да се справи само с нищо и че светът е опасен и по-добре да не взаимодейства с него.
Как да общуваме с детето
Всяко дете трябва да има своите задължения – уроци, домакинство. Колкото повече родителите съжаляват децата и правят всичко вместо тях, толкова по-скоро възпитават инфантилност в тях. Децата трябва да носят отговорност за своите постъпки.
Малчуганите трябва да бъдат научавани на самостоятелност, като му се дава право на избор. Не е нужно да бъде пречупвано с фрази като „Престани да умничиш” и „Нищо не разбираш” и т.н.
