Повечето хора нищо не помнят за ранното си детство – как е направена първата крачка, как сме отишли за първи път в детската градина, всичко това се изтрива от паметта.
Първите спомени представляват малобройни картини, между които – големите провали.
Защо това се случва, е въпрос, който отдавна е занимавал учените, сред които и Зигмунд Фройд, който е въвел самото понятие "инфантилна амнезия", или амнезия от детството. И какво е известно за това състояние към настоящия момент.
Какви са разликите между амнезията от детството и забравянето в напреднала възраст
Мозъкът на бебета и кърмачета притежава най-висока активност по скорост на формиране на невронни връзки – попива всичко като гъба.
И би трябвало информацията да остава там, но всъщност се губи. Почти всеки възрастен страда от инфантилна амнезия.
Този феномен най-добре обяснява защо имаме толкова много спомени за ранното детство в сравнение с по-късното, пубертета и т.н.
Няколко редки изключения обикновено се срещат при хора, които имат необичани способности да запазват спомени и в зряла възраст.
В това забравяне не сме сами – има дори доказателства за паралели с инфантилна амнезия при други видове бозайници, сред които мишки.
Амнезията от детството не е сходна на вариантите в зряла възраст.
Първото несъответствие се състои в това, че изхождайки от скоростта на забравяне на спомените от възрастни, при повечето хора спомените от ранното детство са твърде малко.
В потвърждение на това нови изследвания, в които действително са участвали деца, ясно показват, че забравят много бързо от възрастните. Възниква въпрос защо се случва така.
Когато учените започват да проверяват заучените редици, те извеждат кривата на забравянето – ако не се опитваме да повтаряме новата информация, в първия час губим 50%, а след месец в паметта остава 2-3% от заученото. Направен е извод, че забравянето върви по свои закони.
Учените през 80-те години на миналия век установяват, че кривата на забравяне при децата е различна – ако работеше, както при възрастните, към 6-7-годишна възраст те биха натрупвали много повече спомени.
Запомнянето има и културен аспект – ако в нашата култура детските спомени са важни и родителите го подчертават, то тогава ще ги помним по-добре.
Най-много помнят новозеландските маори – при тях миналото е важна част от културата, и децата съхраняват спомените си от 2,5-годишна възраст.
Второто несъответствие се отнася за това как детските спомени, които не можем повече да си спомним или да обсъдим, могат да оказват значително влияние върху психологията на човека в зряла възраст.
Изследванията показват, че такива събития като жестоко отношение, травма, пренебрежение, дори когато се случват в ограничени времевите рамки, обхванати от детската амнезия, могат да предразполагат възрастни към редица психопатологии. Примерите са:
- Посттравматично стресово разстройство – ПТСР;
- Погранично разстройство на личността;
- Депресия и тревожно разстройство.
Данните за изоставените деца показват, че почти всички имат проблеми с обучение и други когнитивни функции. Някои от тези способности могат да се подобрят при необходима грижа, но други никога не се справят с тези проблеми.
Така събитията, които повече не можем съзнателно да помним или да формулират, могат да имат голямо влияние към по-нататъшното развитие? Какво се случва в нашия мозък, когато амнезията от детството изтрива цялата информация?
Това са само някои от въпросите, които изследователите се опитват да решат днес?
Как мозъкът обработва информация
За да разберем потенциалните причини за детска амнезия, е важно да се знае как нашият мозък обработва спомени. Съществуват четири основни стъпки за създаване и достъп до нова памет. Сред тях са:
- Кодиране на информация – първо, мозъкът формира редица връзки за представяне на нова информация. Възможно е те да са свързани с друга информация, която вече се съхранява в паметта. Често трябва да се обръща внимание на правилното съхранение на информация.
- Укрепване – тази стъпка гарантира, че кодираната информация се съхранява в мозъка за по-кратък или по-дълъг срок.
- Съхранение – след това мозъкът съхранява консолидираните спомени за използване впоследствие.
- Търсене и възпроизвеждане – мозъкът или пресъздава, или повторно активира първоначалните връзки, за да се запомни кодираната информация.
Причини за амнезия от детството – защо всичко забравяме
Днес никой не знае точната причина за детска амнезия. Водещата хипотеза е в незрялостта на хипокампа, който създава автобиографични спомени, те липсват в случая на детска амнезия.
