Колко често разговаряте с детето? За какво говорите?
Опростено ли говорите с него или като с равен?
Оказва се, че от това зависи много, какви успехи то ще постигне в бъдеще.
Всички ние, така или иначе, разговаряме със своите деца.
Въпросът е за какво и как.
Известните детски психолози Бети Харт и Тод Рисли навремето разграничиха 2 типа общуване на родители с децата.
„Сложи си яке“, „Да отидем на разходка“, „Не пипай“ – това е „делови език“.
Ако родителите се ограничават до това, подобно общуване спира умственото развитие на детето.
Обратно, когато говорим с детето на най-различни теми, не трябва да опростяваме това, което искаме да кажем.
Трябва да построим разговора като между 2 пълноправни участници и така развиваме неговите когнитивни способности и езикова компетентност.
Речниковият запас на тези деца е много по-голям, отколкото на тези, чиито родители общуват строго функционално.
Откритията на Харт и Рисли дават тласък за множество нови изследване в тази област.
Както става ясно, „качественото“ общуване дава на детето множество разнообразни предимства.
Например, в 2006 години група американски психолози направили експеримент, в който майките трябвало да обсъждат с децата различни събития.
Трябвало да им задават такива въпроси, че да фокусират вниманието на детето върху определени детайли от случилото се.
Например, „Какво правихме на гости у баба?“
Както се оказало, след такива обсъждания децата по-добре помнили събитията и освен това използвали повече стратегии за запомняне.
Ако в първите години на детето майката била чувствителна и отзивчива, то детето било по-успешно в училище.
Не по-малко важно за децата е, когато родителите открито говорят за своите желания и предпочитания, за това какво искат и какво им харесва.
В този случай, както показва, неотдавна проведено изследване, дори малките деца развиват способност да влизат в положение.
А това е много важен фактор за развитие на социална компетентност.
Освен това ежедневните разговори и неформалното, топло взаимодействие на родители и дете установяват и усилват взаимната емоционална връзка.
А тя на свой ред помага на детето по-добре да възприема, уважава и усвоява тези ценности, от които се ръководят по-възрастните.
Способността на родителите да усещат своето дете и да откликват на неговите потребности също е много важна за него.
Изследване от 2014 г. показва, че ако в първите години на детето майката била чувствителна и отзивчива към него, то впоследствие то било по-успешно в ученето, а неговата социална компетентност била по-висока.
Има данни, че топлите отношения с родителите помагат на детето да си изгради навици, които ще му бъдат от полза в работата.
Това е, например, умението ефективно да си взаимодейства с хората и да разрешава конфликти.
Но може би още по-важно, да си изгради увереност, която дава възможност на човека да бъде гъвкав, когато гради кариерата, да не се страхува да опитва нови варианти и съзнателно да променя сферата на дейност.
Днес ситуацията е много динамична и е много важно родителите да възпитат у детето умения, които да му помагат по-лесно да се адаптира към постоянно променящите се условия на средата.
При тези условия то трябва да се опита да си създаде добри и пълноценни отношения с околните, да се изучи добре и след това да направи кариера и семейство.
