Възрастовите изменения в мозъка започват да се проявяват много рано – още в 30-те и 40-те години от живота на човека, мозъкът му загубва милиарди клетки, макар че най-новите изследвания да опровергаха това предположение.
Според най-актуалните проучвания дори и след инсулт и то незабавно на мястото на загиналите нервни клетки се появяват стволови клетки, в които с течение на времето се специализират. Следователно теорията, че невроните в човешкия мозък с напредването на възрастта намаляват, е невярна.
Но все пак е добре да се запознаем с това кога мозъка започва да остарява и на каква възраст започват тези възрастови изменения?
Макар че още на 30-40-годишна възраст мозък ни загубва милиарди клетки, той разполага с възможности да компенсира тези загиналите неврони, така че това да не ни се отразява по никакъв начин.
С напредването на възрастта този процес става все по-интензивен. След 70-годишна възраст активната гибел на невроните води до това, че масата на мозъка намалява.
От 1425 грама на около 30-годишна възраст при мъжете, масата му се понижава до 1395 грама. И тъй като не търпи празнините, се осъществява заместване на загиналите неврони /масата на мозъка/ с гръбначномозъчна течност.
Въпреки това запасите от неврони са естествено заложени с такъв излишък, че дори и подобни свръхзагуби обикновено не водят до понижаване на мозъчната работоспособност, нито пък до загуба на памет.
Теоретично е нормално дори и човек на 100-годишна възраст да е запазил яснотата на ума си или казано по-просто – да бъде с акъла си.
Но на практика с това могат да се похвалят немного хора в напреднала възраст…
Най-силно изразеното бързо прогресиращо старческо слабоумие се наблюдава при наличие на заболявания, поразяващи паметта и интелекта – Алцхаймер и Паркинсон,за които е характерно протичането на апоптоза на невроните /разпространено загиване на мозъчните нервни клетки/.
Тези патологични изменения са причина за съществено нарушаване на когнитивните функции – влошаване на способностите за запаметяване / особено на „близката“ – в резултат човек прекрасно помни събития, случили са преди 20 години, но не помни дали е изключил електрическата печка и къде е оставил ключа/.
При напредналите стадии на заболяването човек престава да разбира какво чете, какво слуша и не е в състояние да си спомни къде живее и се нуждае от придружител. При болестта на Паркинсон постепенно се загубва напълно способността за контролиране движенията на тялото.
Това заболяване също с течение на времето води до емоционални нарушения, ограничаване на кръга на общуване и интересите на пациента и слабоумие.
Получава се така, че възрастовите изменения са ни предопределени още от раждането…
Това се отнася само за хора с генетична предразположеност. В последните години броят на пациентите, страдащи от болестите Алцхаймер и Паркинсон рязко се увеличи, но това се обяснява с покачването на средната продължителност на живота.
Те заболявания започват в периода на старостта, а по-рано повечето хора просто не достигаха до тази възраст.
Отделният човек е безсилен пред влошената екологична обстановка и пред генетиката си, но той може да води такъв начин на живот, че да запази пълноценно функционирането на главния си мозък, а това означава интелектуално и творческо дълголетие.
Запазване здравето на мозъка не изисква някакви особени героични усилия. За нормалната му функция са необходими прости неща – като начин и ритъм на живот, дневен режим.
