Някои могат да си помислят, че поставянето на цели, самоорганизирането, умението за постигане на желаното е прерогатив на възрастните хора. Ако детето не знае как да получи желаното, когато порасне, то може да срещне трудности.
Какви са правилата при поставянето на цели
- Децата се надяват, че за тях всичко ще правят родителите;
- Предават се при първи трудности;
- Не вярват в себе си;
- Завиждат на другите и смятат себе си за неспособни на нищо;
- Пропускат много удачни възможности в живота.
За да не се случва това, детето от малко трябва да разбира, че от него зависи резултатът от изпълнение на неговите желания. За тази цел то трябва да умее да си поставя и да постига цели.
Децата сами не могат да придобият навици, на които дори и възрастните се обучават, когато желаят техните желания да се изпълняват. Родителите могат да помогнат на детето да стане целеустремено. Как – четете в тази статия?
Цел за детето
Да бъдеш целеустремен, е задача на възрастните хора. Именно от неговите действия зависи това, в какви условия ще живее семейството, как ще се чувства, когато порасне.
Ако се изследва областта на детския живот, ще стане разбираемо, че има задача, които изискват изпълнения.
Каква цел могат да си поставят малчуганите
Умението да бъдеш целеустремен е важно не само за тийнейджъри, когато те могат да мислят разумно, да умеят да отличават фантазии от реалността, но и за деца в предучилищна възраст.
Първоначално, когато детето опознава и опознава света, поставянето на цели в неговия живот са негласни.
За да се научи на целеустременост, не е задължително да се слушат тези думи и да се тренират навиците.
Родителите могат да наблюдават за това на какво ниво те се намират – когато детето се опитва да се облече, довършва да край трудната работа, проявява активност, и най-вероятно постига резултат.
За неговата целеустременост свидетелства желанието да си поставя играчките по местата, да разгадава загадки, да оцветява, да полива цветята.
С времето животът поставя пред детето други, нови цели – да си върши домакинската работа, да се научи да кара колело, да усвои акробатични упражнения, да овладее свиренето на музикален инструмент.
Ако на детето му се получава лесно и постига успех, то може да се говори за неговата целеустременост.
Обратната ситуация – капризи, мързел, нежелание за учене, неувереност – това говори за липсата на навици за поставяне на цели. Понякога възпитанието в семейството води до това, че децата в семейството не умеят да поставят цели и да ги постигат.
Грешки на родителите
Оценъчни думи, критикуващи фрази, негативно отношение на майката и на бащата към детето могат да доведат до това, че то не притежава навици за целеустременост.
Какво не трябва да правят родителите
Да вършат вместо детето това, което то може да свърши само. Способността да бъдеш целеустремен започва с дребни неща. Оправянето на леглото, подготвяне на раницата, сгъване и подреждане на дрехи, самостоятелно обличане и събличане, учене на уроци.
Това са сферите, за които може да отговаря и детето.
Родителите могат да привлекат детето и към други дейности, към които да го накарат да носи отговорност – да се грижи за рибки от аквариума или за хамстер, да полива цветята, да мие чинии.
Децата с удоволствие вършат тази работа, ако родителите говорят с лекота и с радост, а не го представят като тежко задължение.
В какви случаи децата избягват да си поставят цели
Когато родителите желаят наистина детето да се научи да си поставя цели, то те се опитват да създадат положителна мотивация. „Получиш ли 6-ца в училище, ще се гордея с теб, ще ти купя колело”. Обясняват необходимостта от целеустременост: „Силните и умни хора постигат успех в живота – имат добра работа, много пари, всички ги уважават.”
Подобни опити, със сравнения, на родителите да научат детето да си поставят цели завършват с неуспех, детето ще избягва активност и поставяне на цели.
Най-доброто, което могат да направят възрастните, това е да хвалят, поощряват, като дават за пример личните особености на детето.
