Отношенията в социума са неизменна част от развитието на детето.
Когато то общува с връстници, не само се запознава с тях, но и опознава себе си.
При общуване детето несъзнателно разбира по адрес на кое дете може да си позволи обидна забележка и с кого не трябва да го прави.
Приема общите правила на играта, формирали се в детска група или които е установил лидерът.
Често проблем във възпитанието са постоянните обиди, които се сипят по адрес на детето.
То може да се завърне у дома и да се оплаче, че е било унизено, прогонено, не е било прието в игра, ударено или изблъскано.
Някои деца тежко преживяват подобни конфликти.
Едни плачат горчиво, други спират да общуват и странят от компанията.
А трети бързо забравят за скандала, който може да се повтори на следващия ден.
Каква е причината детето често да става обект на обиди от другите деца?
Психолози посочват няколко причини – особености на темперамента, неспособност да се защитава, неумение да се договаря, отрицателен родителски пример и други.
Какво могат да направят родителите, за да помогнат на детето да се адаптира към детска среда и да го научат как да общува без скандали и бой?
Отговорите на тези въпроси в настоящата статия.
Най-честите причини детето да се превърне в обект на обиди от останалите деца
„Обидиха ме“ – тези думи предизвикват тревога или гняв у повечето родители, те разбират, че тяхното дете е пострадало морално или физически.
Тогава си задават въпроса: какво се случва?
Защо го обиждат по-често от останалите деца и какво да направят, за да се научи да се защитава?
Причините за честите обиди и унижения могат да са няколко.
Първата от тях е: детето не умее да отстоява правата си, да пази личните си вещи и играчки.
Другите деца разбират това и започват да ги използват, без да питат или да ги чупят.
Втората причина за чести конфликти на детската площадка или в компания на връстници е, че децата не умеят да общуват.
Възможно е да са настроени твърде агресивно едно към друго, не умеят да се договарят, да отстъпват.
Тогава децата започват да се дразнят и да се ядосват, защото играта не върви, и е възможно да започнат да се обиждат. Понякога се случва и обратното.
Когато детето е свикнало винаги да отстъпва на другите, тогава тяхното поведение по негов адрес не познава граници.
Връстниците могат да си позволят да му се присмиват, да се шегуват злобно, да го „поставят“ под морални и физически удари.
Третата причина за чести конфликти в детския колектив е неспособността на децата да се защитават.
Тоест за да отговори на обидата, насмешката или удара, детето трябва да почувства вътрешна сила, която да покаже на обидилите го, че не могат да се държат така с него.
Но то не усеща внезапен порив на увереност. Затова вместо да се пази, то се обижда, плаче.
Как да научим детето да защитава своето?
Възпитанието на децата започва още от най-ранно детство, дори от бебешка възраст.
Тези, които не умеят да защитават своите лични вещи, играчки или нещо друго, което им принадлежи, най-вероятно никога не са усещали тази принадлежност.
