Възрастните днес се оплакват, че децата днес са прекалено инфантилни за своята възраст и изобщо не са самостоятелни. Но все пак те не са се родили такива, а ние сме ги възпитали такива.

Практически всички деца в предучилищна, а понякога и в младша училищна възраст се обличат и събличат от възрастните.

„Ние правим това по-бързо и по-добре, а детето ще започне само да се преоблича, когато порасне.“ – така да се каже възрастните не се и замислят, че навикът да се завързват връзки и да се закопчават копчета не се появява изведнъж, а е необходимо да се изгради.

Психолозите са на едно мнение по този въпрос, а именно, че 5-6-годишното дете е необходимо само да се облича и съблича.

Това означава, че още от 3-годишна възраст трябва родителите или бабите и дядовците да започнат да му показват триковете на този процес и да не му отнемат инициативата, ако то само пожелае да закопчее якето си или да си сложи панталоните.

Може би повечето от вас се боят, че детето ще прави всичко това твърде бавно и ще закъснеете за някъде. Изходът е прост – оставяйте за обличането повече време. Започвайте обличането у дома по-рано.

Водете детето си по-рано в училище или в детската градина, за да има достатъчно време да се съблече или преоблече самостоятелно.

Разсеяните деца

„Аз нямам пластилин – мама е забравила да ми го сложи в раницата“ – казва Иван в часа по домашен бит и техника. Той е във втори клас, но раницата му приготвя неговата майка.

Подобно и на много от неговите съученици. Но почти всеки начален учител по време на родителските срещи подчертава, че децата са все още малки и раниците им трябва да се приготвят от родителите.

Същевременно учениците, дори и ако са първи-втори клас, по определение те вече не са толкова малки, за да не могат да приготвят нещата си за училище.
Родителите могат и са длъжни само да контролират този процес.

Напомняйте на своето дете да сверява учебната програма с това, което е сложило в раницата си и настоявайте това да се прави преди вечеря, а не сутрин непосредствено преди училище. И ако нещо му липсва за конкретен учебен час – например не е сложило някакъв учебник или тетрадка, то вината ще е само негова.

Ако не го научите на това от самото начало, детето ви постоянно така и ще забравя и тази разсеяност ще се пренесе и в зряла възраст.

Учим се да говорим

Повечето психолози смятат, че децата не умеят да излагат ясно своите мисли и желания или съответно искания. Разбира се, на това от части може да попречи срамежливостта и комплексираността.

Но основният проблем е в това, че децата не са се научили да общуват с възрастни в различни ситуации. А ако детето не може да каже какъв проблем има, то не може и да разреши.

Например, ученик е закъснял за час по уважителна причина, но сам не е в състояние да обясни ситуацията. И в такъв случай да се обажда да търси помощ от своята майка ли? Да, понякога е необходимо потвърждение от страна на родителите. Но самата ситуация трябва, която е причина за закъснението, трябва да се изясни от самия ученик.