Децата обичат сладко и това е всеобщо известен факт. Освен това, вкусовите предпочитания на малчуганите са вродени, тъй като кърмата е сладка, и този вкус им помага да избират правилната храна.
Но с възрастта диапазонът от вкусове се разширява, а това до колко детето ще се протяга към кутията с бонбони, зависи от поведението на родителите.
Опитите им да забранят сладкото на детето водят до конфликти и истерии, затова и най-често отстъпват.
Захарните изделия обаче не са само фактор за храносмилателни нарушения и кариес, а и провокатор на сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване.
Малко количество сладко е напълно приемливо за детето, но нормата за децата е не повече от 25 грама – 6 чаени лъжички на денонощие. В това количество се включват цялата захар и подсладители от храната.
Повечето деца получават на ден 2-3 пъти повече от нормата и се развиват в зависимост от бързите въглехидрати.
Как да помогнем на детето да се справи със захарната зависимост?
Топ правила в борбата със сладките изкушения
Правилата се определят от родителите
Да, това не е най-приятната част от родителството, но правилата у дома се установяват от възрастните. И задача на родителите е да осигурят здравословно хранене за детето.
Не става въпрос за строги правила, които не могат да бъдат нарушавани. Храненето трябва да бъде разнообразно, тъй като ограниченията само ще подхранят детските протести и борба за сладко.
Как е правилно? Родителите определят правилата. Например, една вафла дневно или 4 седмично. А кога да изяде този бонбон, да си купи бисквити или сладолед, детето решава само.
Ако захарните изделия са малко, то дори изяденият преди обяд малък сладкиш няма да му развали апетита. А когато децата избират времето за удоволствия сами, получават усещане за частичен контрол над ситуацията и по-лесно се съгласяват с общите правила.
Храната у дома трябва да отговаря на стандартите за детски храни
Ако по рафтовете в кухнята и в бюфета се съхраняват в изобилие бонбони и бисквити не е изненадващо, че детето не може да устои на изкушението.
Вместо провокиращи сладки шкафовете в кухнята трябва да изобилстват от полезни храни, които могат да използват за междинно хранене.
Например, зеленчуци, плодове, сушени плодове, ядки, смес от зърнени. Ако в храненето на детето има сладко „по разписание”, трябва да се обръща внимание на съдържанието на захар.
Някои бонбони, сладкиши и бисквити съдържат огромни количества захар, дори и за възрастни не са подходящи.
Подобни храни могат да се похапват само в специални случаи, а в домашния склад те нямат място.
Сладкото не трябва да е награда за детето
Това е една от най-честите грешки на родители и на възрастни като цяло е традицията да дават сладко като награда – бонбон за добро поведение.
Този подход способства за създаване на емоционално отношение към сладкото като към награда или като начин за справяне с тъгата.
Децата израстват с убеждението, че сладкото не е просто храна, а възможност да си помогнат при лошо настроение. А това е пътят към хранителни разстройства, от които днес страдат не само деца, но и възрастни.
Вместо сладко поощрение трябва да се обърне внимание на малчугана с похвала, прегръдки, съвместни игри. Може да се използва вариант и с изненади – лепенки, малки играчки.
Разсейване и развлечение
Децата често молят за нещо сладко, когато им е скучно и няма какво да правят. Вместо да отстъпваме и да даваме бонбонче на детето, по-добре да го разсеем и да му обърнем внимание.
В такъв случай е подходящо предложението за четене на приказки, за решаване на главоблъсканици, припомняне на скоропоговорки, пеене на песнички, поглеждане през прозореца.
Желанието за сладко в момент на скука бързо преминава, тъй като детето не се чувства гладно, а просто скучае и не знае какво да прави.
Своето отношение към сладкото децата изграждат сами. А задача на родителите е да помогнат да го направят правилно и да не вредят, като им дават бонбони като награда.
