Почти сме успели да стигнем до заветната цел и точно преди финала нещо се случва и се проваляме. Какво не е както трябва и то отново? Ако тази ситуация се повтаря отново и отново, време е да се запитаме, дали не сме си създали вътрешен враг. И да разберем как да го победим.
Как да се справим с вътрешния враг, който ни проваля
Да спрем с това „А ако знаех…”
Когато се проваляме, след като почти сме достигнали до успеха, това означава, че сами саботираме себе си. И това не е свързано с некомпетентност.
Зад повтарящите се провали се крие специфичен тип поведение, който се нуждае от изследване. Сред разпространените капани са нереалистичните съвети и безплодни съжаления.
В опит да се преразгледа историята от позицията „Ако знаех, ако можех…”, създаваме у себе си впечатление, че извличаме уроци от случилото се, макар и всъщност да преживяваме неприятната ситуация.
Този навик ни демотивира и ни пречи да осмислим събитието.
Много по-полезно е да записваме всичко, което не сме успели да довършим, надценили, подценили. Само ясната оценка на ситуацията ще позволи да направим изводи, полезни за бъдещето.
Още един капан, в който е по-добре да не се попада, магическо мислене, с което опитваме да снемем от себе си отговорността, вярвайки в съдбата.
Да не вярваме на чувството за вина
Можем да се боим от успеха не по-малко от провала. От страх да не обидим родителите, любимия, приятели можем подсъзнателно да избираме да избягваме постигането на набелязаната цел, да се отказваме от успеха, за да не бъдем по-добри от другите.
Това поведение психоаналитиците наричат „невроза на провала”. В този случай неврозата не е следствие, а причина за провала.
Избираме условия, които не ни позволяват да преуспеем, тъй като при мисли за възможен успех изпитваме невротично чувство за вина.
Поражда го нашето подсъзнателно – то удовлетворява дълбокото желание „Искам родителите да продължат да ме обичат, затова не мога да стана художник, тъй като това ще им е неприятно”, в ущърб на съзнателното желание – „Искам да стана художник”.
За да открием това явление, е добре да забелязваме чувството на неловкост, своята двойственост по отношение на целта, която сме забелязали.
След това е добре да се запитаме – защо се появява тази неловкост, когато мислим за поставената цел? Представете си последствията от успеха. Ще получа това, което наистина искам и провал – възможна раздяла или конфликт със семейството, което не желаем.
След това се вслушайте към своите съкровени желания – какво желаете да получите за себе си?
Това изследване е трудно да проведем сами, затова можем да потърсим помощ от специалист. Също помага за освобождаване от страхове и чувство за вина, за разплитане на противоречия и преустановяване на повтарящия се сценарий.
Измъкване от прокрастинацията
Прокрастинация – това е, когато постоянно отлагаме момента на преход към действие, а също така и когато изпускаме възможности. Също не позволява да постигнем целта, която сме си набелязали.
С времето целта става нещо като играчка за ума, създаваща буфер между нас и реалността, и ни пречи наистина да се отдадем на това, което правим.
Единственият начин да се измъкнем от прокрастинацията – да разберем какви страхове се крият зад това постоянно отлагане, и да си определим точни дати за действия.
След това е добре да се обърнем към близките, които са готови ни подкрепят и да ни казват, че трябва да изпълним това, което сме си набелязали.
Следва да преразгледаме мерките, които ще приложим в случай на затруднения. За отлагащите е ефективна техниката на малките стъпки. Когато една по-голяма задача се разделя на малки, които са лесни за изпълнение.
Проява на гъвкавост
Прекомерната неотстъпчивост с позоваване на експертни мнения или на обективни обстоятелства не е полезна. Това поведение най-често е контрапродуктивно. Този, който заема доминираща, уверена и неотстъпчива позиция изпраща негативно послание за самия себе си – авторитаризъм, прекалено голяма самоувереност.
При еднаква компетентност предпочитаме да си сътрудничим с тези, които говорят с нас не от позицията на силата и са способни да слушат мнения, различни от своите собствени.
