Колко често се чувствате жертва на обстоятелствата, поддавайки и потапяйки се в негативизма? Как да победите жертвата в себе си и да станете господар на собствения си живот?
Повечето от нас започват да се дразнят още от сутринта – задръствания по улиците, шофьори, които не умеят да карат, огромна опашка в магазина и т.н.
Всичко това са обстоятелства, които не зависят от нас, и те ни развалят настроението и задават тона на целия оставащ ден.
Действително такива ситуации се намират извън вашия контрол, но какви са вашите емоции по повод тези ситуации?
Емоциите обуславят вашата реакция на всичко, което се случва в живота ви и е много трудно да бъдат контролирани. Трудно е, но не е невъзможно.
Всяка реакция на хора или на ситуации, без значение дали е автоматична, в резултат на навици или изхожда от осъзнати мисли – това е нашият избор.
Ние избираме, да поемем отговорност за своите постъпки върху себе си или да обвиняваме някого другиго. Ние сме в правото си да избираме кой да контролира нашият живот. Вие правите деня или той прави вас.
Как и защо ние обичаме да влизаме в ролята на жертва?
Психологията на жертвата се изгражда върху увереността, че не се носи отговорност за собствените действия и житейските обстоятелства.
Днес, благодарение на интернет и на социалните мрежи, навикът да се обвинява, критикува и да не се приемат житейските обстоятелства се превръщат в част от ежедневното ни общуване.
Съвременните хора стават все по-чувствителни без значение тяхната възраст. Обидчивостта и чувствителността към неприятностите се забелязват и на работните места, и в учебните заведения – училища, университети.
Според изследване на известни американски социолози, чието наименование е „Микроагресия в култура на жертвите“, ни учат да реагираме и на най-малката обида.
Вместо да решаваме проблемите със собствени сили, ние се оплакваме на другите хора, които да потвърдят нашето положение на жертва, и започваме да зависим от тях в това отношение.
Всичко това ражда чувство за безпомощност.
Ние се потапяме в безсилие, обвиняваме другите, говорим за обстоятелствата и се съжаляваме – „Ако само се беше случило събитието Х, всичко би било далеч по-добре…“, „Защо аз не съм тя?“ и така нататък.
Като жертва ние се концентрираме върху негатива в своя живот и се чувстваме обидени на тези, които ни съдят и ни критикуват.
Като преследващи ние съдим и критикуваме другите, обикновено без гняв и злоба.
Накрая се обръщаме към спасителите,които могат да се представят като друг човек или други неща, за да ни разсеят и това да ни донесе облекчение.
Оплакванията са отличен начин за защита.
Добър начин човек да убеди себе си, че е достоен за най-доброто, когато всичко върви не както му се иска и същевременно нищо не прави, за да промени това.
Тъй като е много по-лесно човек да се оплаква и да критикува, отколкото да създава, да се държи и да прави нещо.
Като възприемате обстоятелствата като външен фактор, вие не разрешавате на себе си да придвижвате напред. Вие не растете, не се учите от своите грешки.
Какво да правите? Опитайте се да се осъзнаете, признайте своите грешки и недостатъци и се съгласете с това, че вие сте отговорни за съдбата си.
