Стресът е естествена реакция на организма и има за цел да ни предпази.

Ако той е в малки „дози“ и се случва рядко, може да се окаже дори полезен за нас - да ни помогне да бъдем по-бдителни и да ни направи по-устойчиви на напрегнати ситуации, за в бъдеще. Хроничният стрес обаче може само да ни навреди.

Говорили сме много за стреса и неговите вреди при възрастни, но установихме, че много хора не предполагат колко изложени на стрес са децата.

Е, в днешната статия, ще разберем как тревожността, напрежението и стресът се отразяват на децата ни, а в края на статията ще се опитаме да ви дадем практически съвети относно това как да помогнете на детето ви да се справи със стресът.

Кое прави децата ни стресирани

Проучвания показват, че основната причина за детския стрес е лошата атмосфера в семейството. Някои учени, дори са установили, че бебето усеща лошите емоции и силното напрежение на майката и средата, която тя обитава още в утробата.

Дори, например, 4-годишният малчуган да не разбира повода за караницата вкъщи, той, със сигурност, усеща напрежението вкъщи. Ако това напрежение между родителите или други членове на домакинството, се повтаря през ден или два, то това се превръща в същински стрес за детето.

Друга причина за стреса, която най-вероятно, много родители не осъзнават е средата на детето извън вкъщи и, по-точно, взаимоотношенията с неговите приятели и връстници. Много деца се притесняват да говорят на тази тема и не изразяват чувствата си спрямо отношенията си с другите хора. Други пък, се опитват да споделят на родителите си, но често сигналите им биват пренебрегвани и много родители не осъзнават, че децата им могат да опишат правилно определена ситуация, в която са попаднали и, която ги е накарала да се чувстват зле. По-нататък, в статията, ще ви дадем полезни насоки, относно това как да общувате правилно с детето си за взаимоотношенията с хората около заобикалящата го среда.

В последните години, все повече се установява покачване на детския хроничен стрес, заради телевизионните предавания и филмите, до които децата имат достъп. Дори наглед, безобидния анимационен филм, може да травмира детето и да го изнерви, заради звуковите ефекти, посланията и объркващите персонажи, които присъстват във филмчето.

Стресът при по-големите деца (а и не само), може да бъде причинен и от натоварения график. Да, чудесно е детето ви да спортува, да учи език и да посещава различни школи, но в даден момент, тези задължения могат да се окажат по-скоро в тежест за мъничето, отколкото да му помагат да се развива.

Разбира се, има още много фактори, които допринасят за развитието на стрес, но те са, по-скоро, тясно свързани със семейната среда, от която е част детето.

Кои са признаците, които показват на родителите, че детето е под стрес

  • Често боледуване – След като едно дете тръгне на детска градина, то честите боледувания не са нещо необичайно. Ако обаче, установите, че в последните няколко месеца, детето ви боледува по-често, а до преди това, то не се е разболявало толкова, е време да се уверите, че в живота му стреса е сведен до минимум. Научно обусловено е, че хроничният стрес компрометира имунната система.
  • Главоболие – Именно това е и един от първите признаци за това, че детето ве се намира под стрес.
  • По-малко желание за игра навън – Нормално, че даже наложително за един малчуган е да опознава света. Желанието на дребосъците да са постоянно в движение и да излизат навън е показателно за техния нормален растеж. Признак за развитие на хроничен стрес в детска възраст, е липсата на интерес към разходките навън и все по-намаляващото желание за измисляне на игри и занимания на открито.
  • Промени в апетита – Важно е да проследявате порциите, които детето ви изяжда и да слушате за вкусовите му предпочитания и честотата на похапване през деня. Стресът, не само при възрастните и децата се проявява с силно намален или много увеличен апетит, особено за сладки и мазни храни.
  • Агресивни прояви – Агресията при децата не е прецедент, особено между 3 и 4-годишна възраст. Ако обаче детето започне да изпада в емоционални кризи и все по-често да се държи враждебно към близките си, то е твърде вероятно то да страда от напрежение и стрес;
  • И др.

Какви мерки да предприемем

  • Ежедневно, обсъждайте с детето ви разговорите и комуникацията, която има с неговите връсници. Така то, още от ранна детска възраст ще се научи да споделя и казва за проблемите си;
  • Карайте детето ви да описва емоциите, които е изживяло през дена и кое/кой ги е предизвикало;
  • Отделяйте поне един ден седмично, в което детето да играе само или с родителите си, на спокойно и тихо място;
  • Ограничете екранното време до минимум и следете внимателно какво гледа/играе детето ви;
  • Осигурете му време за сън, не по-малко от 8 часа на нощ;
  • Старайте се детето ви да има около 2-3 свободни часа на ден за игра, които да са извън времето за детска градина/училище/кръжоци.