Как да определите кога някой е истински и искрено загрижен за вас? Как да различавате тази загриженост от различните методи за манипулация, които се крият зад маската на съчувствието? Психолозите знаят отговорите на тези въпроси.
Как ние виждаме проявите на загриженост?
Когато известен американски психолог провел нещо като проучване сред своите пациенти по въпроса – какво е останало в съзнанието им що се отнася до проявена по отношение на тях загриженост.
Повечето му пациенти си споделили за намятане на одеяло, когато им е било студено и обхващане с големи и топли длани на измръзналите им ръце – много спомени, които в буквален смисъл били свързани със сгряване.
Неочаквано предложение на приятел да помогне – и именно тогава, когато тази помощ е толкова нужна, а приятелят изобщо не е бил задължен да я окаже, и не е бил молен да го прави. Мъжът спрял автомобила и слязъл от него, за да помогне на възрастна жена да премине по хлъзгав път.
Получава се така, че загрижеността – това е действие, предаващо на друг човек съобщение – я виждам, че с теб се случва нещо и на мен не ми е все едно.
С други думи грижата – това е действие, поставящо на първо място потребностите и преживяванията към някого, към когото е насочено, а не към този, който е загрижен. „Аз виждам, че ти е студено и ще е добре да изпиеш един топъл чай/мляко“. И в това „струва ми се… би било“ се крие разликата грижата от това, което тя всъщност не е.
Замаскиран контрол
Защото нерядко под привидната загриженост се крие манипулация, насочена към придобиване на контрол над друг човек. Замаскираният контрол звучи така – аз виждам, че с теб нещо се случва, на мен не ми е все тая, и дори аз по-добре знам какво ти е нужно.
Има още един вариант – ако ти не приемеш това и това от мен, аз много ще се обидя, защото толкова желая да се погрижа за теб, а ти не ми даваш. В 2-та случая основни са не потребностите на другия, а желания на загрижения да причини добро на другиго, за да се почувства малко по-добре.
За много хора синоним на псевдозагриженост са бабините/майчините/ лелините сладкиши, които стомахът не може да поеме, но ако не ги изядем, то баба/мама/леля, ще се обиди, все пак ги е приготвила.
Това са твои проблеми!
Тоест първият подводен камък на загрижеността – подмяна на удовлетворението на чуждата потребност със своята. Вторият е илюзията за четене на мислите. Разбира се, възможно е да откликнем на несъзнателното желание на друг човек и уцелим десетката, като отгатнем какво желание има другия човек, и това да са едни от най-приятните преживявания за нас.
Но това е рядкост. Най-често загрижеността е удовлетворение на изказано желание, а отгатването му е черешката на тортата, но и не самата торта. Ако хората се концентрират върху отгатването.
Как правилно да се грижим?
Би било редно да изискваме нещо от друг човек, което сами ние не можем. Особено нелепо да се изисква грижа. Да моли и това е възможно, при това да се остави на другия човек право да избира, дали да окаже помощ или не.
