Да отгледаш дете е може би една от най-трудните и отговорни задачи в живота на човек. Възпитанието на детето е важна задача и затова трябва да се доверим на специалистите по детското развитие.
От Lechenie.bg подготвихме статия съобразена с проучвания, направени от психолози и педиатри, за да ви дадем няколко съвета относно възпитанието и социализирането на децата.
Кога детето започва да комуникира
Комуникацията на детето с родителя започва още в утробата на майката. Нероденото бебе възприема гласовете на майката и бащата, усеща допира и емоциите, които се изпитват в семейството.
Детето възприема музиката и се адаптира постепенно към характерите на своите родители. След раждането на бебето, то започва да опознава света по всевъзможен начин.
Първоначално, то се учи да опознава родителите си, а доста често, с плача си детето показва, че има нужда от вниманието на майката и бащата.
Кои са първите стъпки, които трябва да предприемат родителите в развитието на комуникационните умения?
От важно значение е, родителите да не пренебрегват играчките и, като цяло, игрите с детето. Важно е да насочим вниманието на детето към определен предмет и да се стремим да задържим интереса му.
Не е задължително това да е играчка или книжка, а може и да е определена игра с ръце или забавни физиономии, на които детето да се смее. Независимо от заниманието, играта на родителя с детето, с цел да се задържи интереса на малкото, се нарича споделено внимание.
Споделеното внимание е първият важен етап от развитието на комуникационните умения у детето.
Споделеното внимание е пряко свързано с ученето на нови думи, развитието на речта и изразяването на емоциите.
Друга важна задача на родителя е да обръща внимание на четенето на книги. Така детето, освен, че учи нови думи, още от ранна възраст се учи да възприема информацията.
Стремете се, когато четете книга на детето, да обсъждате илюстрациите и да обръщате внимание и на малките детайли. Така, на по-късен етап, когато детето проговори, ще му е по-лесно да преразказва дадени ситуации и да осмисля обстановката около него.
Децата усещат емоциите и настроенията, но не винаги могат да си ги обяснят. От важно значение е, да обясните на детето какво представляват различните емоции и да го научите да казва изреченията: „Тъжен/Тъжна съм!“, „Щастлив/Щастлива съм!“, “Ядосан/Ядосана съм!“ и т. н.
Пробвайте да обяснявате на детето ви какво е значението на мебелите и предметите в дома ви. Така освен, че го учите да разказва, разширявате представата му за реалния свят и го учите да пази повече важните вещи вкъщи.
