В медицинската практика синдромът на преждевременното стареене или прогерия е генетично заболяване, което се среща при 1 на 4 млн. души. Но повечето хора стареят по-рано и причината изобщо не е в гените. Защо това се случва и може ли да се спре „синдромът на преждевременното стареене” през 21-ти век?
Възраст на клетъчното ниво
Животът започва със срещата на две полови клетки. От момента на оплождането клетките се делят, стават повече, те се диференцират – така се формират човешките органи и системи на човека, цял организъм.
С периода на вътреутробното развитие и през целия живот вътре във всеки от нас всяка секунда протичат хиляди процеси на ниво клетки.
От какво зависи състоянието, функционирането и младостта на клетките? Клетките – верига с огромно количество звена. Най-важното звено, молекулата на живота – белтък, това е главният строителен материал на всички тъкани и органи.
Белтъците на свой ред – това са вериги от аминокиселини, те могат да бъдат дълги и къси /пептиди/. Синтезът на белтъка и поддържането на необходимото ниво, това е базова функция на организма.
Базовите функции не могат да бъдат нарушавани.
Защо стареем рано:
- Физическа преумора;
- Психоемоционално изтощение;
- Отслабване на имунитета;
- Небалансирано хранене;
- Генетична предразположеност.
Резултатът – нарушение на функционирането на клетките, а впоследствие и на органа, който се състои от тях, развитие на различни заболявания, сред които и хронични.
Млад, на пръв поглед човек се чувства и изглежда значително по-стар за годините си, а медицинският му картон изобилства от различни специалисти.
Биологичната възраст може да се отличава от клетъчната, колкото и парадоксално да звучи. Какво говори по този повод науката?
Стареенето от научна гледна точка
С въпросите на стареенето се занимава геронтологията, с изучаване, профилактика и лечение на болестите на старческата възраст – хериатрия.
Днес лекари и учени успяха да получат впечатляващи резултати за изследване на принципите на стареене и възможности за преустановяване на този процес, а понякога и да се върне времето назад.
Интересно е, че историята на борбата с anti-age води началото си от експериментално лечение и възстановяване на военни през 70-те години.
Тогава са разработени технологии, които позволяват възстановяване на синтеза на белтъци в организма. Показателите са добри, ранените заздравявали по-бързо и общото им здравословно състояние значително се подобрило.
Учените стига и по-далеч, изясняват, че стареенето на клетките е също нараняване, но бавно, синтезът на белтъка намалява и в двата случая.
Ако препаратите, съдържащи белтъци /пептиди/ помагат за възстановяване на пострадалите органи на клетъчно ниво, необходимо е да се определи влиянието на терапията върху целевата група.
В рамките на 15-години лекари геронтолози провеждат изследване, участниците в което са хора на възраст с различни заболявания. Пептидната терапия 2 пъти в годината даде възможност да се понижат показателите за смъртност в контролната група.
Какво показва това? Нормализирането на синтеза на белтъка отключва каскада от процеси на саморегулация на клетъчно ниво, без значение от възрастта.
Колкото човек е по-млад и по-силен, толкова по-ефективно е лечението. Но дори в старческа възраст, когато ресурсите са на изчерпване, организмът може да се регенерира, а пептидите спомагат за това.
Как да се спре процесът на стареене
Множество са факторите, които е възможно да предизвикат преждевременно стареене, от влиянието на околната среда, начин на живот, генетика до мислене.
Преместването в екологично чист район на страната най-често е невъзможно, но пък могат да коригират хранене и физическо натоварване.
Подобни мерки са крачка към успеха, ако в организма са вече активирани патологичните процеси, спирането им с такива мерки едва ли ще се получи.
Какво може да се направи? На първо място – да се направи пълно изследване, за да се научи достоверно какви органи и системи страдат или са в рисковата група.
Следващата група /по показания/ - адекватно лечение, назначено от лекар. Медикаментозното лечение е насочено към справяне с болестта.
То се бори със следствието, а не с причината за болестта. Също могат да се предизвикат нови затруднения, например, допълнително натоварване на черния дроб.
