За да спрем да завиждаме на другите е важно да осъзнаем, че това чувство разрушава съзнанието ни и е нужно да направим всичко, което е по силите ни, за да се избавим от него, защото то ни изяжда от вътре.
Опитайте се да започнете да се възхищавате на успеха на другите, когато имате възможност хвалете хората с постижения за техния късмет.
По този начин, чувството ви за завист ще се превърне в чувство за радост за успехите на ближния. Нека завистта бъде за вас като мотивация.
Вместо да изпитвате гняв и агресия към успелите хора, старайте се да бъдете по-добри, вземайте пример как другите благодарение на своята упоритост успяват да постигнат успеха.
Радвайте се на това, което имате. Със сигурност в живота ви има доста неща, с което можете да се похвалите, но вероятно просто не ги забелязвате.
Ако завиждате на човек, защото той е много богат, то все пак човешките чувства с никакви пари не могат да бъдат измерени.
Най-добрият начин да престанете да завиждате е да ангажирате вниманието, да сте заети с някаква печеливша дейност.
Животът бързо преминава и можете да останете без нищо само защото сте загубили времето си в това да изпитвате завист към другите, тъй като те са постигнали успех.
Съставете си план за действие и тръгнете по пътя към постигането на желанията. Както е известно, всички мисли са материални и чувството за завист често възниква, поради това, че повечето от на нас не умеят да мечтаят.
Вместо да вярваме в себе си и да използваме всички начини за подобряване на живота си, ние се смятаме за неудачници.
В този случай психолозите съветвам да използваме методът на „визуализация“, е нужно да си представяме това, което искаме, по този начин, ще програмираме мозъкът си за успех.
Но няма да го постигнете, ако не предприемете положителни действия в тази насока и единствено ще се депресирате, че отново нищо не ви се получава.
За да спрете да завиждате на другите, ще помогне и избавянето от чувството за самосъжаление. Когато съжалявате себе си, това означава, че се признавате за слаб човек и се убеждавате в собственото си безсилие.
Всъщност това чувство поражда егоизъм, а когато човек е егоист, той, разбира се, е завистник. Изпитвайки самосъжаление човек по този начин се предпазва от душевна болка.
Трябва да си припомняте, че самосъжалението е първият признак, че един човек е неудачник, а във вашия случай всички отрицателни емоции трябва да бъдат изкоренени.
Животът ни невинаги ни дава това, което очакваме от него. Но въпреки това е нужно упорито и настойчиво да вървим по пътя към поставените от нас цели, тъй като успехът обича настойчиви хора.
Ако смятате, че страдате от „алергия“ към чуждото щастие, спрете се навреме, докато не стигнали до крайности и най-вече да сте загубили прекалено много време.
Защото всички негативни чувства с течение на времето стават причина за сериозни заболявания.
За да предотврати това човек трябва да може да контролира тези чувства и трябва винаги да си припомня, че завистта няма да го направи успешен, а само и единствено ще засенчи съзнанието му.
