Голямо селскостопанско производство или малки ферми, използващи само органични торове? Въпросът не е задължително да бъде поставян точно така. Има и 3-ти вариант, предлагащ решение.

Когато размишляваме за опасностите, на които е изложена околната среда, ние, обикновено, си представяме огромни задръствания по градските булеварди и изхвърлящите огромни кълба дим комини на фабрики и заводи, но изобщо и на ум не ни идва за чинията с обяда.

Но именно нашата естествена потребност – тази от храна, представлява една от най-сериозните заплахи за планетата.

Селското стопанство е един от най-важните фактори, определяни като предизвикващи глобалното затопляне – този най-важен стратегически отрасъл за всяка държава генерира повече парникови газове, отколкото всички автомобили, влакове и самолети, взети заедно.

Основно това е метанът, отделян от говедата и оризовите поля, и азотният оксид, постъпващ от торовете.

Аграрният сектор е най-алчният потребител на скъпоценни водни ресурси и един от основните източници на замърсяване на околната среда оборският тор и изкуствените торове, попадайки във водата нарушават крехките екосистеми на езерата, реките и на вътрешните морета и в крайбрежните води на големите соленоводни басейни.

Освен това, селското стопанство способства за загуба на биологично разнообразие – унищожават се степи и гори с цел създаване на обработваеми земи, така загубваме естествената среда на обитаване на много видове живи същества, което води до тяхното измиране.

Именно нашата най-естествена потребност от храна представлява една от най-сериозните заплахи за планетата.

И всички тези проблеми се задълбочават едновременно с увеличаващите се нужди на човечеството, поради нарастващото население.

Към средата на века на Земята най-вероятно ще има 2 милиарда души повече, отколкото сега, тоест повече от 9 милиарда души, макар че е възможно тази прогноза да не се сбъдне, тъй като в развития свят няма увеличаване на населението, например у нас то прогресивно намалява, същите процеси се наблюдават и в Западна Европа, там макар и да има увеличаване на броя на населението, това не се дължи на естествен прираст, а на засилена миграция.

Но само по себе си увеличаването на населението не е единствената причина, за да е необходима повече храна. Повишаване на благосъстоянието на хората по целия свят, особено в Китай и Индия, води до увеличаване на търсенето на месо, яйца, млечни продукти, а това означава, че трябва да се засяват повече зърнени култури и соя, за да се хранят повече говеда и кокошки.

Ако тези 2 тенденции се запазят, към 2050-та година ще трябва да увеличим реколтата 2 пъти в сравнение с днешните количества.

Подобно на политиците, участниците в дискусиите за справяне с глобалната продоволствена криза, твърде много се разминават в мненията си.

От една страна са привържениците на големите фермерски стопанства и глобалната търговска мрежа, от другата са тези, които отстояват традиционните органични методи.

Сега се водят доста ожесточени спорове, които, както и в политиката, само ни разединяват, но не помагат за намиране на всеобщо решение на проблема.

Подкрепящите тезата, че бъдещето на аграрния сектор е големите ферми твърдят, че съвременната механизация, изкуственото напояване, химическите торове и генното инженерство могат да повишат реколтата до нива, удовлетворяващи търсенето.

И те са прави. Техните противници твърдят, че малките фермери по целия свят могат съществено да повишат урожая и едновременно ще спасят и себе си от нищетата, като използват проверени от времето методи, способстващи за повишаване на плодородието на почвите без химически торове и пестициди.

И те също са прави. Но изобщо не е задължително да се възприема единия подход, като напълно се отхвърля другия.