Да, на това можем да се научим, да предъвкваме храната, без да нервничим, макар и постоянните разговори за зловредността на мазното и сладкото, не способстват за това.
Психотерапевтът Жерар Апфелдорфер обяснява как нашите предубеждения ни пречат спокойно да получаваме удоволствие.
Тя бавно поднася към устните си лъжичка шоколадов мус, която толкова е искала, и нито капка вина не разваля това мигновение на най-чиста наслада.
За нея този шоколад не е проблем, той не съсипва фигурата ѝ, нито душевното ѝ равновесие.
В мислите ѝ няма нищо, което да кара да смята, че прави нещо лошо, тъй като не смята шоколадът за забранен продукт. Тя не се наказва, като вечеря кисело мляко, но да си вземе втори десерт също не изпитва нужда.
Ако вие, четейки тези редове, сте въздъхнали от завист – Иска ми се да съм на нейно място, или да изпаднете в униние – Така никога няма да мога, тези уроци за наслада за създадени именно за вас.
Особено ако гасите чревоугодническите си пориви, или не знаете мярка при хранене, изпитвайки при това остро чувство за вина.
Ако чревоугодничеството е един от 7-те смъртни грехове, в нашата култура също се ползва с лоша репутация, и то е, защото приема върху себе си целия товар на пуритански морал и предразсъдъци, обект на които по-рано е била сексуалността.
Избрахме няколко от най-разпространените твърдения и мнения, отразяващи нашето неумение да съчетаваме хранителни радости и душевното спокойствие.
Запознавайки се със съветите на Жерар Апфелдорфер, ще разберете какво ви пречи напълно да се отдадете на вашето желание вкусно да си похапнете, и ще можете по-друг начин да се отнасяте към храните и ястията, които до сега сте смятали за опасни.
1. Какво се случва в главата ви?
Не би следвало да се посочва, че в своето поведение човек се ръководи от 2 типа норми – от една страна морални – не трябва да се нарушават забрани, но волята обикновено не е достатъчна, от друга – с норми на хранително поведение, това е мазно, сладко, означава и лошо.
Тези думи, които прошепва вътрешния глас, изпраща към вас широко разпространената и подкрепяна от различен род блюстители на храненето според правилата идея, че от някои храни винаги се пълнее, докато другите можем да употребяваме на практика в неограничени количества без всякакъв риск, доколкото в тх калориите са малко.
2. Пътят към промяната
В момента, когато се стараете да се вразумите и същевременно вече сте готови да се предадете, си задайте следните въпроси – „Достатъчно ли е силен апетитът ми, за да оценя този шоколад? Мога ли да изпитам истинска наслада?“
Ако си отговорите на тези 2 въпроса положително, спокойно си позволете тази минута удоволствие. Ако отговорът е отрицателен, започнете да правите нещо друго.
След час, за вечеря или утре шоколадът ще се окаже наистина това, което ви е нужно, но не точно сега. Решението като цяло зависи от вас, затова то няма да предизвика никаква фрустрация.
Това упражнение е насочено към това да погледнете в лицето своите истински потребности. Именно те трябва да бъдат движеща сила на вашия избор.
По-добре да стоя по-далеч от това
1. Пътят към промяната
Трябва да престанете да се боите от тази храна, която може да се превърне във ваше изкушение, и да ѝ отдадете подобаващо място.
