С всички сили се стараем да ги избягваме или обратно, да се потапяме с тях в глава. Но нито тази, нито друга стратегия не ни позволява да живеем пълноценен живот.
Съществуват различни класификации на базовите емоции на човека. Например, известният американски психолог Пол Икман различава 7 – радост, ярост, страх, презрение, удивление, скръб, отвращение – принадлежи към негативната част на нашия емоционалния спектър.
Какъв смисъл може да открием, че повечето от нашите емоции отразяват негативната част от нашето битие? Защо естественият отбор ги е съхранил в хода на еволюцията?
Не означава ли това, че имат своето предназначение? И има ли смисъл да ги избягваме, не е ли добре да ги приемаме като полезни, макар често и неприятна част от живота?
Да.Така е. Само така болшинството от тях не са готови да се учат да приемат негативни чувства и да живеят с тях. Някои с всички сили се стараят да избегнат и да ги замаскират. При други, обратно, от главата изчезват тези чувства.
Понякога се опитваме да се справим с трудните обстоятелства и тежките чувства с помощта на цинизъм, ирония или черен хумор, отказвайки да приемете нещо на сериозно.
Някои просто игнорират своите чувства на принципа – забрави за всичко.
И така какво ще се случи, ако:
… ако потискаме негативните емоции
Този тип хора оставят негативни емоции „зад скоби“ как нищо такова не изпитват. Потискат тези емоции, защото те причиняват дискомфорт или ги изваждат извън релси или за да не бъдат твърде сияещи и жизнерадостни – това по тяхно мнение, признак на слабостта.
Например, ако този човек ненавижда работата си, той ще рационализира своите емоции, казвайки на себе си, че във всеки случай има работа. Ако е нещастен в брака, за да забрави, ще се замисли за някакъв сложен проект. Ако забравя за себе си, отдавайки се на грижа за другите, то тогава казва – нищо, и моето време ще дойде.
Към тази стратегия най-често се придържат мъжете, а не жените.
Има хора, които оставят негативните емоции „зад скоби“ и живеят, сякаш всичко е добре. Те смятат, че да се оплакваш и да униваш, е признак на слабост.
Бедата е в това, че, игнорирайки своите негативни чувства, те не могат да виждат техният източник. Затова след години ние установяваме, че ненавеждаме работата, бракът ни е неудачен, и всичко, което ни заобикаля в не ни удовлетворява.
И са така насочени към това, което върви напред и че никога нямат да са в контакт в дългите чувства, а това ни пречи да растем или да се променяме.
Освен това, една от всичките сили е да се опитваме да мислим позитивно, освобождавайки негативните мисли от съзнанието си.
Но за съжаление, когато се опитваме да не правим нещо, това ни отнема много психически ресурси.
Изследванията показват, че опитите да минимизираме или игнорираме едни или други чувства водят до това, че само се множат. Замитаме ги под килима, но изведнъж могат да излязат извън контрол и да ни побъркат.
… ако тънем в негативни емоции
Хората от този тип са зациклени върху несгодите и безкрайно страдат от своите негативни мисли, нямат сили да се измъкнат от тези преживявания.
Отново и отново те мислят колко лошо са постъпили, какви неуспехи са претърпели, колко недостатъци имат.
