Светът е пълен с хаос. Всеки от нас рискува – всеки ден. Толкова, че можем да спрем да излизаме от дома. И изведнъж на главата ни пада керемида?
Но у дома не е по-безопасно – може да стане пожар или да ни спре сърцето. Как да живеем в този свят пълен със страхове и неочаквани опасности.
На 2 ноември 2004 американецът Тед Пауел си шофирал колата към дома и се наслаждавал на живота – времето било хубаво, и настроението на Тед било прекрасно.
Само за няколко секунди всичко се променило, когато му се обадила съпругата му Нанси, която му съобщила, че има рак. От тогава животът на Тед се превърнал в безкрайно изследване на въпроси, посветени на рак на гърдата.
Купил си всички книги по тази тема. Превъртял целия интернет. Измъчвал с въпроси лекарите – какъв тип е тумора? Какво може да се излекува? Какви са методите на лечение?
Каква е прогнозата за 5-годишната преживяемост? И накрая, в опита си да контролира всичко, Тед едва не си загубил разсъдъка, и най-важното, едва не изпуснал възможността да бъде с жена си и да я подкрепя, тъй като това е единственото, което може да направи.
Накрая, Тед все пак успял да се ориентира в ситуацията. Започнал да прекарва време с Нанси, а за лечението се доверил на лекарите. Нанси се оправила, макар че с нейния тип рак на гърдата прогнозата била най-неблагоприятна.
Много съвременни хора страдат от печал на ума. И по-точно – излишъкът от знания, информация, от възможността да потърсят всичко в Интернет. Тед Пауел става поредната жертва на информационния век.
Грамотните лекари, поставяйки диагнозата на пациента, винаги предупреждават в никакъв случай болестта да не се търси в интернет или пък нейните симптоми.
На лечението това едва ли ще помогне, но пък до параноя, паническо състояние и пълно отчаяние е много по-вероятно.
Нашите предци – тези, които са живели в пещери, не са познавали толкова много опасности.
Всичко, което ги е вълнувало – е как да не умрат от нападение на хищници, от глад, по време на раждане или от настинка. Затова пък за борбата с тези многобройни опасности мозъкът на древния човек се е приспособил отлично – новата информация, свързана с потенциалната опасност за живота, се е запомняла по-добре от всяка друга.
Именно затова днес толкова обичаме, неосъзнато лошите новини – за терористични актове, за пожари, за катастрофи. Само обаче на предците тази информация е била нужна за оцеляване, но не се е появявала не толкова често.
Ежедневно обаче ние употребяваме лоши новини, които са слабо свързани с нашия ежедневен живот. Това малко влияе на оцеляването, затова пък създава благодатна почва за страхове.
Какво да изберем – да знаем по-малко и да спим по-добре, или да се превъоръжим със знание и да умножим тревогата.
Както винаги – истината е някъде по средата?
И затова най-добрият вариант е планирането – то създава илюзия за контрол над света на хаоса, като ни дарява чувство за увереност.
Но най-важното е да не се прекалява. Предимно мъжете, които се опитват да контролират всичко, в крайна сметка развиват тревожни разстройства от депресивен характер.
Това означава да се научим да контролираме това, което можем и да не се безпокоим за това, което не е в нашата власт.
