Забързаният ритъм на живот диктува навиците ни.
Работа, общуване, домакинска работа – всичко трябва да върви бързо и по план.
Много хора забелязват, че да чакат за тях е станало непоносимо.
Но това е качество, което сме загубили от забързаното ежедневие.
Но можем и трябва отново да се научим на него.
Търпение, само търпение.
Във века на високите скорости и електронните устройства все повече губим умението си да чакаме.
Когато се спрем само за минута, започваме да съжаляваме, че именно сега пропускаме нещо важно.
Всяка спънка се възприема преувеличено негативно, все едно препятствие, което пречи на нормалния живот.
А тези спънки, с които се сблъскваме всеки ден, са много – ритъмът на живот се увеличава при всички, в резултат на което общата нервозност изобщо не ни напуска с времето.
В реалността търпеливите хора успяват повече – те не си губят времето и силите в търсене на начини за преодоляване на препятствията.
Освен това са по-спокойни и уравновесени.
По-рядко са потиснати, раздразнителни, главоболието и сънните разстройства не са техен постоянен спътник.
Освен това по-добре се справят с родителските задължения, а техните деца са по-здрави физически и устойчиви психически. Търпението може да се тренира, затова си струва да опитаме.
Как да се научим на търпение?
1. Всяка минута е ценна
Можем да продължаваме да използваме този израз, но да променим неговия смисъл.
Всяка минута, всяка.
Ценно е всичко, което се случва в живота ни.
Времето когато правите нещо активно, и времето, в което не правите нищо.
Очакване, без значение какво, трябва да се дарява със смисъл, тогава то няма да се усеща като загуба на време.
2. Сменяйте приоритетите
Мислите се изразяват с думи.
Има и обратна връзка. „Полът на детето вече може да се определи, но трябва да чакам цяла седмица за ултразвук“.
Заменете в изречението принудена с получавам възможност, и продължението ще дойде само по себе си: „получавам възможност да прекарам известно време приятно развълнувана, да предусещам и обсъждам варианти с близките“.
3. Следете за нагласата
Не говорете в ситуациите на очакване, дори сами на себе си – „ужасно“, „кошмар“, „безобразие“. Кажете „добре“ или „не толкова добре“.
Първата реакция на това, което се очаква също е важна.
Така можете да избегнете гневните изблици, развитие на състояние на принудена безпомощност.
4. Нов план
Трябва да го подготвите по-отрано – в случай че ви се налага да чакате.
Така няма чувствате, че все едно сте жертва на обстоятелствата.
На опашка можете да послушате музика, да си запишете нещо, да почетете на таблета подбор статии за грижи за новородено, това със сигурност ще ви потрябва или да отговорите на съобщения от приятелка.
А дома да усвоявате нова кулинарна рецепта, да се посветите на дистанционно обучение. И др.
5. Диалог с най-близкия ви
Със себе си, разбира се.
За съжаление, ние също нямаме достатъчно време.
Вътрешният диалог е по-добре да протича именно така, когато сме насаме, не правим нищо, което не ни харесва.
В такива моменти можем да анализираме своето поведение и реакцията към някакви определени ситуации – например, в конфликт.
Никой не пречи, и време има. И тук трябва да се признае, че невинаги е комфортно.
Рефлексията е нещо подобно.
