Понякога сами си създаваме препятствия по пътя към успеха.

Вътрешните ограничения трябва да бъдат преодолени

Увереността в себе си може да се сравни с айсберг, който плава през океана. Често си мислим, че е необходимо да се качим на върха на тази ледена планина и да забием там флаг, че сме се справили превъзходно. Наистина сме убедени, че айсбергът има връх и съзнателно се стремим към него.

В това е и най-голямата ни грешка – айсбергът на нашия вроден идеализъм няма връх, за разлика от айсберга в океана. Само обикновени хора сме и рядко правим нещо без преди да сме го обмислили.

Имаме и свойство да внушаваме на себе си, че трябва да се стремим към абстрактен идеал. Когато не можем да го достигнем, това често води до отчаяние и разстройство, депресията от което съвсем не е далеч. Така възникват и вътрешните бариери.

Вътрешните бариери са табу, които установяваме доброволно, и понякога без да осъзнаваме, че именно те са основните препятствия по пътя към успеха.

За справяне с тях и изкореняване на подсъзнателната вяра в погрешните идеали помагат няколко полезни навици.

Да контролираме какво говорим

Първият тревожен сигнал, който сигнализира за това, че имаме някакви вътрешни бариери, може да е това, което говорим.

Добре е да наблюдаваме това или по-скоро да се вслушваме в това, което говорим.

Много е вероятно често да повтаряте фрази от рода, че нещо е невъзможно или няма да се получи.

Когато изпитваме страх или неувереност от нещо, това се демонстрира от това, което говорим.

Постарайте се да обръщате внимание на това сами или може някой ваш близък приятел да ви помогне като ви казва, когато изричате досадни оправдания.

Търсете препятствията, които стоят по пътя

Чувствате, че сте в застой, а може би има нещо в миналото, което не ви позволява да живеете спокойно? Или реагирате твърде емоционално?

В такъв случай е необходимо да се усамотим за известно време, да се опитаме да намерим нещата, които ни безпокоят и които бихте желали да променим, и да разберем какво няма да ни се получи.

Това е много добър начин да определим отправната точка, от която възникват вътрешните бариери.

3 са основните сфери, които най-често служат за първоизточници на всички вътрешни забрани:

  • Успех – предполагате, че трябва да разбирате от абсолютно всичко и непременно да сте по-добри от всички, а също така да го постигнете сами. Нито едно от тези изисквания, които предявяваме към себе си, не е постижимо.
  • Ежедневие – много от нас са убедени, че е техен дълг да правят другите хора щастливи или да изпълнят наложени от обществото социални роли. Възможно е да възникне чувство, че интересите на другите хора са много по-важни, отколкото собствените ни. Понякога дори можем да ги пожертваме, за да не предизвикаме осъждане от другите. Този начин на мислене съвсем не е правилен.
  • Притежание на нещо – това е порочен кръг – убедени сме, че ще бъдем много по-щастливи, когато стигнем до определена длъжност или закупим нещо, което искаме много. След това животът ни определено трябва да стане по-добър, но се оказва, че макар и да се сдобием с това, което искаме, то всичко си остава както преди. Изразходваме енергия в опит да постигнем нещо невъзможно.

Спрете да се съмнявате

Вътрешните бариери се формират в ранно детство. Минало е вече достатъчно време, за да закрепят в съзнанието ни, и сега е трудно да бъдат изкоренени.

Веднага щом установим тези бариери, ще опитаме да ги овладеем. Спрете да се съмнявате, макар и това да звучи нещо като фантастика. Трябва да си починем малко от неувереността, да престанем да тикаме себе си в ъгъла.

Да си поставим амбициозни цели

Да допуснем сме си поставили цел, която бихме искали да постигнем. Веднага щом планираме всички стъпки, позволяващи да я достигнем, си поставяме нова, свръхамбициозна.

Това ни помага ни помага да се движим много по-бързо в необходимата посока. Целта е така да се изведем от зоната на комфорт.