Хората са склонни да не забелязват собствените си недостатъци, но да преувеличават отрицателните черти на характера на околните.
От навика да се дава оценка на всичко се ражда критика – негативните разсъждения за нещо.
Човек критикува личните качества и отношенията на околни и познати, техният маниер за възпитание на деца, начин на живот, режим на хранене, а също и по-глобални въпроси – устройство на обществото, законодателна система, работа на органите на власт, здравеопазване и образование.
Повечето от мъже и жени винаги имат какво да кажат един за друг. Те дават съвети, правят забележки, често не се замислят за чувствата на другия. Да се научиш да приемаш критика – съвсем не е лесна задача, но това умение облекчава живота.
Какви емоции изпитват хората, когато ги критикуват
Когато чуят критика по свой адрес, много хора изпитват дискомфорт, негативни емоции. Първата реакция е протест, несъгласие със събеседника, желание да му се докаже, че не е прав.
Човек често трудно запазва хладнокръвие и говори спокойно, застига го раздразнението, желанието за обида на компонента, обсъждане на неговите недостатъци, изместване на темата на разговор в друга посока.
Много спорове не водят до нищо, не стават конструктивни, заради навика на повечето хора да не отговарят по същество, а да засипват събеседника с обвинения, да си спомнят за минали спорове и грешки.
По-позитивната реакция се изразява в стремежа да се смекчи изказаната критична забележка.
Могат да се намерят много доводи, да се приведат различни примери, емоционално и убедително да се защити собствената позиция при осъзнаване в дълбините на душата, че леко се послъгва.
Често такъв разговор е нужен за заглушаване на вътрешната тревога, събеседникът съжалява, че изобщо е изказал своето мнение.
При хората със занижена самооценка или тези, които са свикнали винаги да отстъпват на близките, общуването протича по друг начин. Когато чуе забележка по свой адрес, човек бърза да се извини, да се изправи.
Тези, които са свикнали повече да говорят, отколкото да действат, просто искат да се оправдаят и дадат логично обяснение.
Раними, емоционално незрели хора се обиждат в отговор на критика. Тази реакция е характерна за деца. Вместо да благодарят за забележката или за съвета, те се чувстват уязвими и нелюбими.
Така се държат и някои мъже и жени, като градят отношения с противоположния пол, като не се позволява негативно да се коментира собствения външен вид и постъпки.
На мястото на отрицателните емоции често идва осъзнаването на справедливостта на критиката и стремежът нещо да се промени. Някой благодари на непознат, роднина или на приятел за навреме изказани думи.
Това зависи от степента на близост във връзката, самодостатъчност и мъдрост на човек.
Когато човек знае, че е прав или не му е интересно мнението на събеседника, нормалната реакция на критиката е игнориране.
Няма смисъл да се хабят сили за това за преубеждаване или да се обясни собствената позиция.
Защо общуването с близките не минава без спорове и обиди
Близките обикновено изискват един от друг повишено внимание и загриженост, често проявяват егоизъм и забравят, че във връзката всичко трябва да е взаимно.
Критикуват любимия човек или приятел, трябва сами да се държат достойно. Несъответствие между запитвания и действителност, повишена взискателност и обидчивост стават причина за конфликти.
Близкото общуване размива границите, лишава човек от деликатност. Понякога за роднините е по-лесно да говорят неприятни неща, отколкото чуждите хора.
Мъжът с присмех коментира колко е напълняла неговата съпруга след раждането, изразява недоволство за неуместните шеги на юбилея на своята майка, двамата родители безцеремонно критикуват външния вид на сина тийнейджър, неговите дрехи и прическа.
Струва ни се, че близките отношения ни дават право да говорим всичко, което ни идва наум. Мотивите могат да бъдат различни – просто да информират всички за своето мнение или да са полезни с нещо.
Как се градят отношения с критици и да не се обиждаме на чужди забележки
Хората се отличават с различен маниер на общуване. С някои е по-лесно да се намери общ език, с други е трудно, дори и ако общуването е за кратко.
За да се реагира спокойно на думите на събеседника, е важно да се отчитат обстоятелствата, при които са произнесени.
