За жалост, на всички ни е известно, че хората, които обичаме, нараняваме най-много. В сила е именно и обратното – тези, които ни обичат най-много ни и нараняват най-много.
Когато потърсим обяснение можем да се сблъскваме единствено с отговори от типа на: „Държа се така, защото те обичам и ме е грижа за теб.“ или „По-добре аз да ти го кажа!“. Това обаче не върши принципно работа – нито ни кара да се почувстваме по-добре след поредния скандал, нито пък се чувстваме особено обичани от хората, които са ни нагрубили точно допреди две минути.
Какво се случва?
Нещата вероятно се развиват по няколко начина – очите ни се пълнят със сълзи и си тръгваме обидени, огорчени и емоционално наранени, без никакво желание някога да се срещаме с този човек отново или“ избухваме в пламъци“ и се вкопчваме в думите на човека срещу нас, предизвиквайки бурна конфронтация, която почти никога не завършва добре.
Нито едно от двете не е хубаво и нито едно от двете не е правилно.
Всъщност, истината е, че единственият начин да се справим, когато станем жертви в ежедневието си на лошото настроение и избухливостта на някой е не свиването и премълчаването или непременната обратна атака, ами това да разберем същността на проблема.
Каква е причината за подобно грубо отношение?
И това вероятно няма да стане като попитаме в прав текста човека до нас – най-много да си навлечем някой друг злобен поглед.
Всъщност, важно е да разберем, че човек наранява другите, само когато той самият е наранен. Такава е човешката природа – човек не може или по-скоро не иска да страда сам. Затова кара другите около него да страдат, дори понякога и да го прави несъзнателно, защото има и такива случаи.
Но гневът при хората винаги, абсолютно винаги, е просто следствие на емоционалната им чувствителност.
И едва ли подходящият начин да се справим с проблема ще е да нападнем и да нараним и ние или пък да се оттеглим и да оставим човека сам с болката си.
Това, което ще ни помогне да спрем да бъдем жертва на грубото отношение принципно, е да помогнем на този, който ни наранява. И това е единственият начин да помогнем на себе си.
Защото когато някой наранява, той заедно с тях наранява и себе си самия – не можеш да нараниш, без да нараниш себе си. Когато причиниш болка на някого, тя ти се връща в определен етап – в това се изразява така наречената карма на човечеството. И грубостта, която си проявил се връща при теб по някакъв начин, било то и в друга форма.
Така хората, които ни нараняват, нараняват себе си. И така, за да си помогнем, трябва първо да помогнем на тях.
А как да си/им помогнем?
Отговорът е изключително прост: чрез любов. Тук важат абсолютно същите закони: когато обичаме, и ние сме обичани и обратното.
Не можеш да поправиш един „счупен“ човек, като продължаваш да нараняваш или стоиш безучастен. В случая – ти си „счупен“ – от грубото му държание и той е „счупен“ – от грубото си държание. Да проявиш любов обаче в подобни случаи е нещо изключително трудно.
Затова и има толкова много „счупени“ хора по света и продължава да има. Но все повече хора осъзнават, че именно доброто отношение е това, което ни печели добро отношение.
