Хейтърите в социалните мрежи стават все повече, броят на негативните коментари и публикации се увеличават с всеки изминал ден. Как да не се подадем на порива и да не отговаряме на злобата със същото?

Интернет сега е изпълнен с най-различна информация. Потребителите се обединяват в групи, активно изразяват мнение в коментарите, съобщения и дори лично. Най-сложното в тази информационна каша е да не загубим душевното си равновесие и спокойствие.

И преди сме срещали публикации с остри изказвания, преглеждайки социалните мрежи, но в последно време техният брой нараства в геометрична прогресия. И с всеки изминал ден става все по-трудно да подминем публикация, която не ни харесва.

Как да го направим? Как да не се подадем на емоциите и да не поемем ответна агресия?

Защо около нас има толкова агресия

Четейки язвителни изказвания на други хора, ни се иска да им отговорим по същия начин. По-важно е да разберем какво се крие зад това поведение в конкретния момент.

Психолозите обясняват така – тревогата и агресията идват от нарушението на усещането за безопасност. Не е важно кой на коя страна е, същността при всички е една и тя се намира много по-дълбоко от всичко това, което виждаме на повърхността.

Ако човек е агресивно настроен, нещо го дразни, това е защитен механизъм, защото всъщност вътрешно се чувства заплашен.

Ако приемем този факт, то тогава веднага се променя цялата картина. Получава се така, че този непознат, който ви е написал гневен коментар под снимката, съвсем не е злобен, а наплашен човек.

Какво все пак трябва да направим

1.Устройване на информационен детокс

Помощ в тази ситуация може да осигури ограничаването на потока на информация. Не трябва да се заливаме с информация, която е некомфортна за нас. В психологията това се нарича думскролинг, когато човек сам анализира до възможно най-малкия детайл своето психологическо състояние.

Стремежът да получаваме повече и повече информация, дори въпреки вътрешния дискомфорт, се обяснява с естествен инстинкт.

Устроени сме така, че ако видим източник на стрес, то трябва внимателно да го наблюдаваме. Така постъпват животните, но те нямат други варианти.

Еленът трябва да наблюдава вълкът, който го преследва, не може да се отклони встрани, в противен случай ще го изядат. А човек има възможност да се отдръпне. Необходимо е да изолира себе си от тези източници на информация, които не се вписват в неговата картина за света.

2.Работа със собствените убеждения

Първият вариант не е подходящ за всички – някои не са готови да се абстрахират от новините и да влязат в информационен затвор. Как тогава да се справим?

Техниката, която помага за справянето с информационната война, водена към настоящия момент, това е методът GSR – метод за работа със собствени подсъзнателни и съзнателни убеждения. Просто да си изключим интернета не е много ефективно, защото човек вече изпитва агресия вътре. Това е чувство, с което той ще живее и в бъдеще.

Според психолози, всяко мнение за външни събития, за външен провокатор ще предизвиква чувство за ярост. Съответно човек перманентно ще живее, ще го натрупва, и ще става все повече и повече, което може да доведе, дори до проблеми със здравето. Необходимо е да се работи с убежденията в ума.

3.Спортуване

Още един метод за борба с яростта – в критични за себе си моменти се препоръчва да спортуваме – лицеви опори, набирания. Защото, докарвайки своето тяло до болезнени усещания, до пот, ще позволите на адреналина и на кортизола – хормонът на стреса, ще излязат от нашия организъм. Само и единствено с действие излизат.

С едни преживявания и осмисляне на негативното не можем да ги извадим от тялото.

Ако нещо започне да ни дразни, трябва да спортуваме или поне да излезем на разходка извън дома. Ако лежим в леглото или стоим в креслото, то само ще продължим да страдаме.

Протичайки някакъв негативен коментар, можем да отидем във фитнес залата или пък да оставим телефона настрани и да не влизаме в интернет за няколко часа. Можем да изберем за себе си подходящ начин.

Най-важното е да помним, че най-често хората, които агресивно изказват своето мнение, опитват се да намерят опора като доказват правотата си.