Всеки от нас има някакви определени недостатъци, на които със сигурност му се иска в почти 100 % от времето да не са там, независимо какви са те. Недостатъците са неща, които не харесваме в себе си и които ни пречим да изявяваме същността, която искаме да изявяваме и която искаме хората около нас да виждат.
И всички несъмнено имаме недостатъци, с които или се примиряваме и оставяме да ни мъчат, оплаквайки се от злощастната си съдба или по които работим и се стараем с времето постепенно да ги премахваме.
Но също така, ако сме опитали да направим последното, много добре знаем, че понякога не е особено лесно да се откажеш от същността си и да не изявяваш тези свои недостатъци, дори и да знаеш, че ако ги изявиш ще ти попречат доста.
Но как да се справим с нещата, които ни пречат, ако вече сме опитали и не успяваме? На първо място трябва да си зададем няколко въпроса.
-
Какво не ни е наред?
Замислете се кои са всъщност вашите недостатъци и какво стои зад тях, каква е причината да ги имате. Просто сте си такива или са породени от някоя случка в живота ви, от нещо, което някой ви е казал в минало време или пък за тях има някаква съвсем различна причина?
Защото трябва да намерим първоначалния източник на болка, за да можем да се излекуваме. Няма как да третираме нещо, което не е проблема и да очакваме подобрение или резултати.
А понякога хората изпитваме трудност с това да конктретизираме същината на проблема ни и имаме склонността да го объркваме с нещо друго.
Замислете се какво ви липсва, какво искате, а нямате и какво ви пречи, за да го постигнете. Каква черта от вашия характер другите не харесват във вас, вие харесвате ли я всъщност, искате ли да си остане там и защо другите не я харесват и как да балансирате нещата така, че и двете страни да са доволни.
Но на първо място, както казахме – открийте проблема.
-
Можем ли да се справим с това, което не ни е наред?
Някои свои недостатъци, щом ги разберем ще можем и да ги променим със сила, воля и постоянство, но с други може и да не е това случаят. Ако се окаже така, в никакъв случай, не бива да се отчайваме и да се обявяваме за провали, изпадайки в самообвинение и т.н.
Вината е последното нещо, което трябва да изпитваме, когато виждаме, че не можем да се справим с нещо.
Когато не можем да се справим с нещо, най-доброто, което ще можем да направим е да започнем да се преструваме, че това нещо не съществува. Че не е там и не ни влияе.
Повечето хора биха казали, че това е „затваряне на очите“ и „поставяне на розови очила“, но това съвсем не е така. Има един цитат, че ако се преструваме достатъчно дълго, че нещо е истина, то наистина това нещо накрая се превръща в истина.
Това е, което трябва да направим и тук, ако не можем да променим нещата, които искаме да променим. Ако можем – разбира се, това е по-добрият вариант, но не винаги става така.
Затова когато не можем да променим нещо, трябва да променим вижданията си за това нещо.
