Новите цели – това е спасителен пояс, за който можем да се хванем, за да се задържим над повърхността на океана на неопределеност и да продължим уверени и успешни към бъдещето.
Как и защо постоянно да си поставяме нови цели
Преди повече от 6 месеца на Нова година си пожелавахме разни неща и мечтаехме за бъдещето, правехме си и планове. Обстоятелствата обаче се променят, и вече са внесли своите корективи.
Започваме да се замисляме какви цели, които преди сме си поставили да преформулираме, какво ново да добавим.
Стъпка №1 – възприемаме света като нов
Първото и най-необходимото, което можем да направим, да изхождаме от предпоставките, че светът е станал друг, в него ни предстои да живеем по-дълго.
Ако мислим не от позицията не от съжаление за това, което сме изпуснали, а от гледна точка на новата реалност, то ще се ободрим и ще вдъхновим себе си.
Психологът Виктор Франкъл се оказва затворник в немски концлагер и прави интересно наблюдение, което до днес продължава да се привежда като пример.
В ситуация на ограничена свобода, липса на избор, в сурови условия, първи се предават тези, които вярват, че всичко скоро ще свърши. След това тези, които не вярват, че това ще свърши.
Оцеляват тези, които се фокусират върху текущите си дела, без очаквания от това, което може да се случи.
Другият свят разтваря внезапно врати пред нас, и правилата на играта също се променят. Изходът е да не се чака връщане към старото положение, да не поставяме времето на пауза, а отново да започнем да действаме.
Стъпка №2 - свиване на хоризонта на планиране
Какво може да ни спаси, когато се нарушават външните връзки, а всеки ден сякаш някой нарочно се стреми да обезсмисли нашите действия? Спасението в тази ситуация е краткият хоризонт на поставяне на цели.
Ако преди сме си правили планове за година, то сега е добре да си поставяме цели за тримесечие или за месец. След това разделяме плана на още по-малки периоди.
Например, казваме на себе си, че тази седмица ще направя това и това – съставяме списък от няколко точки, а днес ще завърша това, и отново концентрираме вниманието си върху краткосрочните задачи.
Краткият сезон на планиране е новата реалност. Днес не само представителите на различни професии, но и големи компании вече не правят планове за години напред.
Стъпка №3 - предвиждане на различни сценарии
Когато гледаме към неизвестното, е полезно да имаме в запас няколко сценария за действие, които ще активираме при различни варианти за развитие на събитията – от най-спартанския, разчетен за оцеляване, реализация на минимални цели, до оптимистичен, предполагащ развитие. И ги разписваме подробно.
Стъпка №4 - добавяне на радост и създаване на мотивация
Четвъртата крачка помага за хармонизиране на плана за целите. Когато списъкът с цели се състои само от глаголи за минимизация – съкращаване, отказване, оптимизиране, това не е най-добрият вариант. Към това да добавим и това, което може да ни мотивира, да създаде позитивна нагласа.
Записваме в списъка с цели това, което ни радва. Това може да е някакво пътуване, среща с приятели, близки или някакво друго занятие, което помага за възстановяване на своите ресурси.
Не пропускайте тази стъпка. Само при балансирани цели, попълнени сили може да продължим напред, да стигнем до експерименти.
Стъпка №5 - по-смели експериментиране
Кризисните времена винаги се отличават с голямо количество идеи, хипотези, експерименти. Ако правилно балансираме своите цели и се чувстваме вдъхновени, енергични, то тогава можем да се решим и на най-дръзките опити.
Стъпка №6 - създаване на кръг от съмишленици
Ако досега сте си поставяли целите сами, то в кризисния период е време да включим и близки, приятели, колеги – да създадем собствен кръг, в който можем да обсъждаме хипотези и планове. И може би да реализираме някои проекти.
Такива социално ориентирани стратегии могат да са от голяма полза, когато се променя обичайната реалност, изчезват сфери на дейност, които много години са ни носили доход, но се появяват нови, неочаквани за нашето възприятие и възможности.
