За да може човек да се движи, е необходимо неговите мускули да работят съгласувано, реагирайки на сигналите от т.нар. център на управление, тоест главния мозък.
Ако са нарушени линиите за свързване – нервите или центровете на мозъка не функционират правилно, то се развива парализа, или плегия.
Възстановяването на двигателните функции след парализа от различна природа е важна задача, която невинаги обаче се поддава на разрешение. Но учени и лекари продължават да работят, създавайки все нови, по-ефективни способи и методи за рехабилитация и възстановяване.
Кои са новите разработки, които вдигат на крака при парализа
Парализа, типове и причини
Съществуват различни видове парализи. Например, в резултат на увреждане на централната нервна система се развиват централен паралич, при периферно засягане се развива периферен паралич.
В първия случай мускулите се намират в хипертонус, затова се говори за спастичен паралич. Във втория случай, обратно, тонусът е отслабен, затова го наричат вял паралич.
По степен на разпространение и локализация се различават четири вида плегии:
- Хемиплегия засяга лявата или дясна страна на тялото, може да се разпространи към лицето, ръката, крака.
- Параплегия означава дисфункция само на горната или само на долната част на тялото.
- При моноплегия се наблюдава парализиране само на един от крайниците;
- Тетраплегия – това е парализиране на всички четири крайници.
Парализата може да е постоянна, временна, преминаваща.
Сам по себе си параличът не е заболяване – това състояние се развива вследствие на различни други патологии. Сред най-разпространените причини за парализа лекарите отнасят следните фактори:
- Травми на гръбначния и на главния мозък;
- Инфекции, които могат да засегнат и нервната система – полиомиелит, менингит, сифилис, ботулизъм и други;
- Онкологични заболявания;
- Отравяния;
- Сериозни нарушения на метаболизма;
- Наследствени патологии;
- Съдови заболявания, предизвикващи нарушения в кръвоснабдяването, сред които исхемични атаки, инсулт;
- Възпалителни процеси в гръбначния и в главния мозък;
- Автоимунни заболявания – синдром на Гилен-Баре;
- Демиелинизация, тоест разрушаване на миелиновата обвивка на невроните в резултат на развитие на различни заболявания, например, вследствие на множествена или амиотрофична латерална склероза.
- Миопатия;
- Епилепсия.
Параличът може също да е следствие на невротично или психическо разстройство, в този случай е необходим специфичен подход към лечението.
В парализираните части на тялото може да изчезне чувствителността, да възникнат нетипични рефлекси в мускулите или да липсват такива.
Дълбоката парализа може да лиши човек не само от способността да се придвижва самостоятелно, но също и от възможност да контролира функциите на уриниране и дефекация, а понякога и да диша, както това се случва при развитие на синдром на заключения човек.
Класически и нови методи на лечение на паралич
Доколкото параличът е вследствие на други заболявания, лечението предполага отстраняване на първопричините за парализиране, ако това е възможно.
В някои случаи може да се проведе хирургична операция, да се приложи медикаментозна терапия. Основният акцент се поставя на лечебната физкултура, масаж, физиотерапевтични процедури.
В областта на физкултурата и физиотерапията се разработват нови методи за рехабилитация.
Епидуралната електростимулация на гръбначния мозък помага по-бързо болните, получили травма на гръбначния стълб, да си върнат способността да ходят. За това съобщават в своя статия, публикувана в началото на 2022 г. швейцарски учени.
За максимална ефективност на лечението те разработват специална програма, позволяваща да се определи най-доброто разположение на електродите, а също и да се настроят няколко програми за стимулация.
В изпитването участвали трима пациенти с пълен сензорен паралич. В резултат на лечението с приложението на новата разработка и тримата успяват да си върнат възможността не само да ходят, но и да карат колело, да плуват и като цяло да контролират движенията на тялото и на крайниците.
По думите на един от ръководителите на проекта, краката и на тримата участници в изследването преди началото на лечението били неподвижни.
След началото на стимулацията по разработената методика само след ден и тримата могли да стоят прави, макар и със спомагателни опорни приспособления, да правят крачки.
Един от участниците в експеримента губи способността си да ходи след автомобилна катастрофа, в резултат на което гръбначният му мозък е прекъснат. Имплантираните електроди помагат за предаване на сигнали от гръбначния мозък към краката, заменяйки счупения проводник – травмираният гръбначен мозък.
Това е възможно само тогава, когато е включен стимулаторът, вграден в организма на пациента.
Засега от изобретението се възползват 9 пациенти, като нито един от тях вече не включва имплантите за извършване на обичайни движения, невростимулацията се използва само при тренировки и упражнения.
