За да може човек да се движи, е необходимо неговите мускули да работят съгласувано, реагирайки на сигналите от т.нар. център на управление, тоест главния мозък.

Ако са нарушени линиите за свързване – нервите или центровете на мозъка не функционират правилно, то се развива парализа, или плегия.

Възстановяването на двигателните функции след парализа от различна природа е важна задача, която невинаги обаче се поддава на разрешение. Но учени и лекари продължават да работят, създавайки все нови, по-ефективни способи и методи за рехабилитация и възстановяване.

Кои са новите разработки, които вдигат на крака при парализа

Парализа, типове и причини

Съществуват различни видове парализи. Например, в резултат на увреждане на централната нервна система се развиват централен паралич, при периферно засягане се развива периферен паралич.

В първия случай мускулите се намират в хипертонус, затова се говори за спастичен паралич. Във втория случай, обратно, тонусът е отслабен, затова го наричат вял паралич.

По степен на разпространение и локализация се различават четири вида плегии:

  • Хемиплегия засяга лявата или дясна страна на тялото, може да се разпространи към лицето, ръката, крака.
  • Параплегия означава дисфункция само на горната или само на долната част на тялото.
  • При моноплегия се наблюдава парализиране само на един от крайниците;
  • Тетраплегия – това е парализиране на всички четири крайници.

Парализата може да е постоянна, временна, преминаваща.

Сам по себе си параличът не е заболяване – това състояние се развива вследствие на различни други патологии. Сред най-разпространените причини за парализа лекарите отнасят следните фактори:

  • Травми на гръбначния и на главния мозък;
  • Инфекции, които могат да засегнат и нервната система – полиомиелит, менингит, сифилис, ботулизъм и други;
  • Онкологични заболявания;
  • Отравяния;
  • Сериозни нарушения на метаболизма;
  • Наследствени патологии;
  • Съдови заболявания, предизвикващи нарушения в кръвоснабдяването, сред които исхемични атаки, инсулт;
  • Възпалителни процеси в гръбначния и в главния мозък;
  • Автоимунни заболявания – синдром на Гилен-Баре;
  • Демиелинизация, тоест разрушаване на миелиновата обвивка на невроните в резултат на развитие на различни заболявания, например, вследствие на множествена или амиотрофична латерална склероза.
  • Миопатия;
  • Епилепсия.

Параличът може също да е следствие на невротично или психическо разстройство, в този случай е необходим специфичен подход към лечението.

В парализираните части на тялото може да изчезне чувствителността, да възникнат нетипични рефлекси в мускулите или да липсват такива.

Дълбоката парализа може да лиши човек не само от способността да се придвижва самостоятелно, но също и от възможност да контролира функциите на уриниране и дефекация, а понякога и да диша, както това се случва при развитие на синдром на заключения човек.

Класически и нови методи на лечение на паралич

Доколкото параличът е вследствие на други заболявания, лечението предполага отстраняване на първопричините за парализиране, ако това е възможно.

В някои случаи може да се проведе хирургична операция, да се приложи медикаментозна терапия. Основният акцент се поставя на лечебната физкултура, масаж, физиотерапевтични процедури.

В областта на физкултурата и физиотерапията се разработват нови методи за рехабилитация.

Епидуралната електростимулация на гръбначния мозък помага по-бързо болните, получили травма на гръбначния стълб, да си върнат способността да ходят. За това съобщават в своя статия, публикувана в началото на 2022 г. швейцарски учени.

За максимална ефективност на лечението те разработват специална програма, позволяваща да се определи най-доброто разположение на електродите, а също и да се настроят няколко програми за стимулация.

В изпитването участвали трима пациенти с пълен сензорен паралич. В резултат на лечението с приложението на новата разработка и тримата успяват да си върнат възможността не само да ходят, но и да карат колело, да плуват и като цяло да контролират движенията на тялото и на крайниците.

По думите на един от ръководителите на проекта, краката и на тримата участници в изследването преди началото на лечението били неподвижни.

След началото на стимулацията по разработената методика само след ден и тримата могли да стоят прави, макар и със спомагателни опорни приспособления, да правят крачки.

Един от участниците в експеримента губи способността си да ходи след автомобилна катастрофа, в резултат на което гръбначният му мозък е прекъснат. Имплантираните електроди помагат за предаване на сигнали от гръбначния мозък към краката, заменяйки счупения проводник – травмираният гръбначен мозък.

Това е възможно само тогава, когато е включен стимулаторът, вграден в организма на пациента.

Засега от изобретението се възползват 9 пациенти, като нито един от тях вече не включва имплантите за извършване на обичайни движения, невростимулацията се използва само при тренировки и упражнения.