Животът е прост. Но хората сме свикнали да си го усложняваме страшно много. Което често ни води до всякакви склонности към нервност, депресия, неспокойствие и какви ли не други проблеми с нервната ни система и психиката ни.
И в съвременното ни общество, ние сме свикнали да ги пренебрегваме, и то почти изцяло, защото те са толкова често срещани, че са започнали да бъдат възприемани като нещо абсолютно нормално. Нещо, което ще ни се случва все повече и повече с времето така и така и няма как да избягаме от него.
Но нужно ли ни е всичко това? Нужни ли са ни всичките тревоги за бъдещето и цялото заравяне в миналото?
Някои ще кажат непременно „да“ – та, нали за бъдещето си трябва да внимаваме, а от миналото ни да се учим. И докато наистина има нещо вярно в това твърдение, хората сме започнали да се вглъбяваме прекалено много в него и дори да го възприемаме с времето по напълно грешен начин.
Защо не бива да се тревожим за бъдещето?
Това е нещо, което със сигурност ни преследва непрекъснато. Всякакви въпроси от сорта на „Дали ще ме хареса?“, „Дали ще получа работата?“, „Ами ако си има друга?“ и т.н.
Имаме склонността да прекарваме времето си, мислейки за бъдещето, представяйки си въображаеми ситуации, които най-вероятно дори няма да ни се случат, опитвайки се да намерим отговора на въпрос, който дори още не ни е зададен.
И така започваме да прекарваме настоящето, мислейки за бъдещето. И да живеем в евентуалното такова, без дори да усещаме реалността. И да мислим, и да се притесняваме, и да се тревожим, за неща, които дори не знаем дали ще ни се случат или няма да ни случат.
Да, хубаво е да имаме идея за нещата, които ни предстоят в главата ни. Хубаво е да сме подготвени за дадена ситуация.
Но нужно ли е да отделяме толкова голяма част от времето си в приготовления, предпоставки и какви ли не други неща и да го пропиляваме по този начин?
Нужно ли е да се противим на нещо, което очевидно трябва да ни се случи?
Не, защото не бива да се притесняваме ако нещо, което не искаме ни се случи и можем да го поправим – нали можем да го поправим. И ако искаме, ще.
А ако не можем да го поправим и не зависи от нас? То пак не е нужно да се притесняваме – нали не зависи от нас.
Ако осъзнаем тези неща и наистина започнем да си ги повтаряме по-често в ежедневието ни, със сигурност ще усетим промяната. Идването на едно просто спокойствие и знанието, че всичко винаги ще е наред.
Защото всичко е временно. Нищо не е вечно и всичко – приятно или неприятно, ще мине.
Как усложняваме живота си?
Казват, че глупавите хора са най-щастливи. Точно защото те не се затормозяват с предначертаването на бъдещето, не се затормозяват с излишни въпроси и гатанки, не усложняват живота си по този начин.
Животът е прост и хората сме прости – но ние избираме да не осъзнаваме, че животът ни е такъв, какъвто си го направим и предпочитаме да оставим отговорността на другите за нашия собствен живот.
А може би, когато искаме нещо, трябва да го направим, без да му мислим толкова. Защото или ще спечелим от това или допускайки грешка, ще добием опит, който ще ни бъде безценен.
Може би трябва да спрем да мислим толкова за живота. И може би трябва да започнем да го живеем.
