На всички ни е познато усещането за безвъзвратната неуловимост на миналото, възникващо, когато от паметта ни изчезва някакво събитие, което съвсем неотдавна сме преживели. Но съществува страшно елементарен начин да запомняме в детайли всички онова, което се случва около нас.
Случвало ли ви се е да видите или да чуете нещо впечатляващо – кадър от филм, песен, анекдот – и много скоро неволно да забравите за него.
Внезапно установявате, че вместо ясни образи, които бихте искали да запомните, в паметта ви са останали само отделни фрагменти от картината, откъси от фразите.
Или пък в спомените ви за неотдавнашно събитие не е останали абсолютно никакви детайли?
Защо се получава така, че дори емоционално значимите за нас срещи се забравят поразително бързо?
Но за наша и ваша радост, съществува един невероятно елементарен начин за буквално бетониране на нашите впечатления.
Ще ви са необходими няколко секунди време и малко въображение, за да го приложите на практика.
Способът, дори бе съвсем неотдавна потвърден експериментално с изследване на учен от един от британските университети.
За целите на експеримента била използвана томография на главния мозък, която била провеждана на студенти от този университет, които трябвало да гледат във мрежата за видеосподеляне YouTube кратки видеоклипове.
След като изгледали няколко от клиповете, на участниците им се предоставяли 40 секунди, за прекарат през ума си всичко, което са видели и да го преразкажат.
Участниците обаче не трябвало да задържат вниманието си на клиповете, а веднага се преминавало на следващия.
С помощта на простото преразказване на историята на самите себе си участващите успявали след седмица-две да си спомнят двойно детайли. Установило се, че разказът за събитията веднага, след като се е случил повишава възможността от точното му възпроизвеждане в паметта след седмица две.
Участниците в експеримента успели да си спомнят средно двойно повече детайли за тези видеоклипове, съдържанието на които си преразказали на себе си, след като ги гледали.
Авторът на проучването установил също, че получените в резултат на невровизуализацията изображения отразяват силата на паметта – студентите успявали да си изградят особено здрав фундамент за запомняне в случаите, когато биоелектрическата активност на техния мозък при гледането на видеоклипа и по време на преразказа съвпадала.
Тази корелация може да е признак на това колко много детайли са си представяли участниците, описвайки един или друг епизод.
Възможно е също, демонстриралите най-голяма ефективност студенти да са свързали видяното от тях в клиповете с други спомени – един от участниците например направил персонажът от клипа по-запомнящ се за него чрез образната асоциация с Джеймс Бонд.
Ако и вие желаете картината за преживяно от вас събитие в мозъка да остане подробна, но и цялостна, загубете няколко минути, за да си го преразкажете сами на себе си, съзнателно отделяйки най-ярките детайли. Според авторът на експеримента този метод на запомняне е особено подходящ при подаване на жалби в съда.
Резултатите от експеримента са релевантни за всяка ситуация, при която адекватното излагане на фактите за случилото се има критично значение, като например – даване на свидетелски показания в съда.
Показанията ще бъдат значително по-точни, ако свидетелят на катастрофата или на престъплението вече е пробвал мислено да си възстанови хода на събитията по горещи следи.
