Възпитанието, оказва се, далеч не е най-главното в този въпрос.
Наскоро авторитетно американско медицинско издание публикува изследване на група учени от Университета на Вашингтон в Сент Луис, отнасящо се до човешкото поведение. По-вярно е да се каже, че се касае за една от неговите особености – склонността към импулсивни постъпки.
До сега много лекари смятаха, че причина за това е възпитанието. Но този път специалистите представиха доказателства, че съвсем не е така. Всичко се крие в генетичните фактори.
За да докажат това учените наблюдавали поведението на 600 двойки близнаци от бебешка възраст до навършването на пълнолетие.
На специалистите ги интересувала тяхната склонност при някои въпрос да не чакат, а да решават тук и сега, често избирайки по-неблагоприятния за тях резултат и жертвайки възможността да получат много по-големи преимущества след време.
И както показало изследването, при сравняване на ДНК на близнаците, склонността им да постъпват така приблизително 50% се обяснява с генетични фактори, а съвсем не с възпитанието и заобикалящата ги среда.
Учените установили няколко т.нар. „гени на импулсивността“ . В по-голямата си част те отговарят за струпването на ензими, произвеждащи молекули серотонин, едно от ключовите сигнални вещества в нашия мозък.
И тъй като гените се предават на човека от неговите родители, то смело може да се заяви, че и импулсивността се предава по наследство.
А преди това специалистите отговориха на въпроса дали и на децата по наследство се предават вредните навици на родителите. От средното си образование ние знаем за теорията на еволюцията на Дарвин, съгласно която всички живи същества наследяват признаците на родителите си, записани в гените.
И редовно се появяват данни за научни експерименти в опит да се открия и други възможни пътища за предаване на наследствена информация.
А биолози от канадски университет чрез провеждане на опити върху мишки, стигнали до заключението, че генетиката невинаги може да бъде оправдание, на което да припишем своите вредни навици.
Да, цветът на очите и косата на детето на 100% ще зависи от родителите, но поведението на наследниците в много по-голяма степен зависи от възпитанието, средата в семейството, училището и т.н.
Между впрочем
Мързелът се смята за един от седемте смъртни грехове. Но отношението към него, дори в народното поговорки не е толкова обидно, а дори до известна степен завистливо.
И се оказва, че мързелът може да се предизвиква от генетична предразположеност, това показват получените данни от учени от университета на щата Мисури.
За да докажат влиянието на гените върху мързела, професор Франк Бут заедно със своите колеги започнали да размножават мишки, които показвали черти на изключително трудолюбие или на краен мързел.
За тази цел те сложили няколко десетки гризачи във въртящо се колело и през следващите 6 дни те измервали с какво удоволствие всяка от мишките бягала. След това кръстосали една с друга 26-те най-трудолюбиви и същото направи с другите 26 най-мързеливи.
След 10 поколения учените повторили експеримента и се оказало, че популацията на трудолюбивите мишки бягала в колелото почти 10 пъти по-дълго, отколкото техните лениви събратя. Тогава провеждащите експеримента учени сравнили нивата на митохондриите в клетките на животните и извършили секвениране на РНК.
От 17 хиляди различни гени в една част на мозъка, те определили 36, които могат да играят роля в мотивацията към физическа активност.
