ᐉ Как да водим трудни разговори - топ 3 съвета

Никой не обича тежки разговори. Но умението конструктивно да се обсъждат трудни въпроси е едно от най-важните, ако желаете да постигнете успех.

Как да се научим на него? Съветват психолози.

Как да убедим възрастните си родители да се погрижат за здравето си?

Как да признаем на родителите на съпруга, че не харесваме това, с което ни гощават?

Как да повлияем на поведението на началника, ако се заяжда и за най-малкото?

Опитваме се да избегнем трудни разговори и дори се хвалим за стоицизма – „Добре, че си премълчах, а не казах онези глупости“.

Но в някои ситуации губим повече, ако мълчим и търпим.

Или съсипваме отношенията с човека в опит да наложим собствения си интерес с помощта на сила или интрига.

Но психолозите са убедени, че умението грамотно да настояваме на своето може да се развие.

И най-важното положете повече усилия от преди.

1. Разработете си сценарий

Ако се оплачем от ината на началника или от капризите на роднината, оплакванията няма да решат проблема.

Опитайте да погледнете на ситуацията по друг начин: трудни хора няма, просто ни е трудно да намерим ключа към тях.

Когато го осъзнаем, ще можем да се фокусираме върху адаптацията към тези хора, вместо да се опитваме да ги поправяме.

Често конфликтите се развиват по един и същ шаблон.

Засягате болната тема, събеседникът се ядосва, разстройва се или се затваря в себе си.

Възниква ефектът на наежената пластина.

Това дразни, но в същото време позволява предварително да обмислим своите думи и да се постараем да избегнем острите ъгли.

Психологът Питер Холвитцер нарича това „разработване на алгоритми.

Ако се окажете в ситуация А, ще действате по метод Б.

Неговите изследвания потвърждават – колкото по-конкретно си представяте ситуацията и своя отговор на нея, толкова по-големи са шансовете да не се ядосате по време на нея.

2. Свалете фокуса на вниманието от себе си

Когато мислим за предстоящ разговор, обикновено се концентрираме върху ясното и твърдо представяне на собствената си позиция.

Но често не отчитаме как ще ни разберат.

За събеседника вашите претенции е възможно да се окажат съвсем неочаквани.

Дори и да критикувате неговия стил на работа, а не личност, това може да се оцени като нападение, което да го провокира да се защитава.

Какво можете да направите?

На първо място потиснете в себе си желанието си да упреквате, да поставяте на място и да унижавате.

Вместо това опитайте да споделите какво ви е на душата: „Знаеш много ми е трудно да говоря за това с теб, защото това е важно за мен“; „Безпокоя се, че мога да те загубя, затова съм толкова разстроена, че не ходиш на лекар“.

Не насилвайте събитията. Възможно е събеседникът да не ви разбере от първия път.

Но му дайте време.

Той е жив човек, способен да размишлява и да си прави своите изводи. Ако види вашата искреност и уважение, ще се вслуша във вас.