Взимането на решения е важна част от живота ни, и дори за някои от нас то да не представлява най-голямото удоволствие или пък да не е никак приятно, то няма как да ни подмине.
На всеки му се налага да взима ежедневни решения, които носят със себе си, последици. Всяко наше действие определя пряко или непряко бъдещето ни, затова е важно да знаем как да действаме във всяка една ситуация.
Макар че, може на пръв поглед за звучи лесно, се оказва, че това съвсем не е така.
Защо повечето хора мразят да взимат решения?
Винаги ще ги има тези, които ще искат да са лидерите и винаги ще има тези, които все ще знаят как е най-добре да се направи дадено защо, защо, кога, къде и т.н. Но всъщност, проучванията показват, че повечето хора, противно на очакванията мразят да взимат решения, мразят нещата да зависят от тях, мразят да имат свободата да направят това, което смятат за правилно.
Защо?
Защото мразят и да носят отговорност.
Свободата да можеш да избереш как нещо да бъде свършено, се равнява на отговорност, която голяма част от населението мрази да поема. Хората инстинктивно извръщат глава при мисълта, че някой може да ги обвини, че са виновни за нещо – все пак кой обича да бъде обвиняван?
Вината идва с отговорността. Защото когато взимаш решения за себе си – хубаво, ти си преценяваш какво можеш да поемеш, с какво можеш да се примириш и от какво да се лишиш в името на нещо. Но е грешен подход да смяташ, че всеки би го направил вместо теб.
Хората вътрешно обичат да следват другите. Хората вътрешно обичат да им се казва какво да правят, за да може след това да избягат от отговорността на собствените си действия. Да могат с чиста съвест да обвинят другиго за нещо, което са извършили и което, следователно, не им се е отразило добре или не е имало желания ефект.
Защото повечето хора мразят да поемат рискове. Макар да искат повече, защото това е заложено в природата на човека, те не искат да загубят това, което имат. И често остават – на сигурно. Което е изключително грешно.
Как да взимаме правилните решения?
На първо място трябва да се научим да рискуваме. Трябва да спрем да мислим за възможните негативни последствия и да се фокусираме над хубавите. Разбира се, това не означава да се хвърляме в самоубийствени мисии, където знаем, че съществува потенциална опасност за нас и реален риск за здравословното ни състояние. Важно е да можем да претеглим везните и да намерим баланса.
Когато се престрашим да пристъпим към първата крачка и да поемем съдбата си в собствените ръце идва моментът на правилния избор.
А правенето му е изключително прост и лесен процес, който убягва на голяма част от голяма част от хората – единственото, което се изисква от нас е да се откъснем за момент от логиката и разума и да послушаме сърцето си. И да правим това всеки път – дори в първите пъти да ни се види трудно и сложно да разберем какво наистина искаме или пък да се окаже, че последствията не са чак толкова хубави, каквито сме искали да бъдат, е важно да продължим да правим точно това. И ще стане по-лесно.
Важно е да се абстрахираме от мнението на останалите за нещата, които чувстваме.
Ще започнем да се чувстваме по-щастливи, защото ще знаем, че сме направили всичко, което сме искали в момента, в който сме го искали. И накрая, ще знаем, че сме изживели живота си максимално добре и по начина, по който сме искали.
