Личността – това е съвкупност от качества и свойства на характера.
Защо едни се отличават с активност и оптимизъм, а други – с негативно отношение към живота и ниска самооценка?
На личностното развитие влияние оказват родители, общество, приятели, познати, близки хора, самият човек.
Личност и уважение
Без уважително отношение към собствената личност е невъзможно да променим живота си в положителна посока, да станем друг човек и удовлетворен от външните условия.
Също уважението оказва влияние на отношенията с околните, а ако го няма – човек не цени своите думи и постъпки.
Отнася с пренебрежение към своето здраве, не удовлетворява потребностите си, позволява си да манипулира и да обижда.
Голям е рискът общуването с другите да не носи радост, а страдание.
Ако не уважаваме себе си и своите способности, е трудно да постигнем професионален успех в кариерата.
Защо се случва това?
Защото уважението предполага вяра в собствените сили, ценност на личното време, вложените усилия и таланти.
Липсата на уважение се отразява на много житейски сфери – близки отношения, приятелски връзки, навици и възможности, психологическо и физическо здраве.
Навик да се поставяме на втори план
Когато човек сериозно се замисля над собственото си развитие прави първи стъпки към промяната.
Първото правило, от което трябва да се откажем, за да се научим на уважение, това е да поставим себе си и своите желания на втори план.
Често се случва така, че човек жертва себе си, за да удовлетвори потребностите на други хора:
• Помага на приятели в трудни житейски ситуации, а самият той търпи лишения;
• Дава на заем голяма сума пари на приятели или познати, които дълго е спестявал за покупка на апартамент и автомобил;
• Помага на децата в писането на домашни и подготовка за изпити, когато изпитва силно главоболие или други неразположения;
• Остава след работен ден, за да помогне на колега да си направи доклада, а своят работен проект прави у дома до късно през нощта;
• Не харчи пари за собствено удоволствие, за сметка на това отлично радва другите – у дома винаги има вкусна вечеря, децата имат скъпи играчки и дрехи, много развлечения и изненади.
В този случай потребностите на човека изобщо не се удовлетворяват. Понякога може, дори изобщо да не забележи, че ги няма.
Хората, които нямат уважение към себе си, често казват, че нямат нужда от нищо и могат да карат и без пари.
Така личността на човека остава без внимание.
Навикът да поставяме себе си на втори план в живота и във връзките може да ни направи незабележими както за себе си, така и за околните.
Често липсата на самоуважение води до неприятни събития, сред които:
• Обида и подигравки;
• Публично осмиване;
• Игнориране на молбите и желанията;
Правилно отношение към собствените потребности
Можем да се научим на самоуважение, ако започнем да се забелязваме като личност.
Какво означава това?
Собствените потребности на човека трябва да са на първо място.
Често хората се плашат да развиват самоуважение в себе си, защото си мислят, че удовлетворяването на собствените желания е сродно на егоизъм.
Това мнение е погрешно, защото егоизмът е открито и постоянно избягване на чуждите молби, чувства и желания.
Истинското самоуважение се заключава в това, че човек обича и цени себе си, защото просто е.