Стремим се да побеждаваме винаги и във всичко, като възприемаме неправилните решения и неуспехи като нещо лошо.
Но именно допуснатите грешки могат да ни подскажат какво искаме всъщност и към какво трябва да се стремим, за да дойдем в хармония със себе си.
Разкаяние, съжаление, тъга, ярост към себе си. Чувство за вина. Участта на този, който е допуснал грешка е незавидна. Съжаленията ни са предизвикани от разбирането, че сме могли да постъпим по-добре, отколкото в действителност.
Ако събитията не са зависели от нас, се натъжаваме, но не се разкайваме. Но понякога си приписваме възможност за избор там, където е нямало такава.
Примиряването с това, което не контролираме, понякога е толкова трудно, че за предпочитане е преживяването на чувство за вина. В противен случай се налага да признаем, че има неща, на които по никакъв начин не влияем.
Вманиачаване по успеха
Преуспяване, здраве, богатство, щастие – това са основите на съвременната идеология, вътре в която живеем и осмисляме своето съществуване. А допуснатата грешка, сякаш ни крещи, че сме неудачници, и тогава входът е затворен за обществото, на вратите на които виси табела „Само за успешни”.
Грешките напомнят за нашето несъвършенство, да ги приемем означава да станем себе си, а не по-добри, отколкото сме всъщност.
В съвременния свят няма заблуди за провали, има само такива за екстензивно развитие, за постижения, успехи, преодоляване на трудности. Но успехът е надценен полюс на живота, който винаги се уравновесява от нещо друго.
Способността към провали се потиска от нас и остава в сянка. Последната е онази част от личността, която отхвърляме, смятаме за несъвместима с нашите представи за себе си.
Личността се стреми към цялост, а това е невъзможно без съединяване на всички части
Затова отхвърленото рано или късно напомня за себе си.
34-годишният Андрей създава бизнес за продажба на автомобили, който смята, че е постигнал успех, благодарение на няколко правилни решения.
Но веднъж му се наложило да пътува със самолет за сключване на важен договор, но закъснял за самолета, тъй като объркал времето.
Договорът се разваля. Първо Андрей започва да се сърди на себе си, защото се смятал за много добър организатор, но допуснал грешка от невнимание. Но по-късно идва осъзнаването, че развитието на компанията отнемало много време, като го лишавало от общуване със семейството.
Грешките напомнят за нашето несъвършенство, да ги приемем означава да станем себе си, а не по-добри, отколкото сме всъщност. Тяхната ценност е в това, че не ни позволяват да живеем чужд живот.
Неспособност да приемаме себе си да се съдържат в природата на боговете, сътворили хората, тогава това говори за нас.
Но съгласявайки се с това, че сме способни да постъпваме неправилно, трябва да направим и следващата задача – да разберем каква психологическа задача стои пред нас. Отказът от осъзнаване води до потапяне в чувство за вина.
Това се случва с 25-годишната Мария, която след като завършила университет попаднала не в тази компания, която настоятелно ѝ препоръчвали родителите.
Сама си намерила работа и се е гордеела с това, но не могла да се впише в колектива. Наложило се да напусне и приела предложението на родителите. Но скоро проблеми възникнали и на новата работа.
Основната грешка тя допуска по отношение на себе си, а не към родителите или към екипа.
