Днес младата майка, особено в българското общество, постоянно бива атакувана с досадни съвети от околните, най-често от роднини, приятели и колеги.

Завишени изисквания има не само към жените, станали майки, но и към методите за възпитание на децата.

От жените се изисква да съвместяват най-различни роли – на добри домакини, перспективни служители, грижовни съпруги.

Ролята на майка трябва да се съвместява с множество други роли – на педиатър, на психолог, на педагог. Но методите на възпитание актуални до преди 20-30 години днес са признати за остарели.

От липсата на чувство за такт и уважение към личното пространство на човек страдат не само роднините, но и почти всички, които заобикалят, дори и тези, които не ни познават добре.

Защо околните обичат да дават съвети как да възпитаваме децата си

Проблеми на майките днес

За натиска, който оказва обществото на майките, днес се пише и говори много. Справянето с навици, появили се заради авторитарно възпитание, не е толкова просто.

В много български семейства представителите на по-старото поколение не са се научили да уважават границата на личността.

Затова появата на дете в семейството дава основно на бабите възможност отново да почувстват своята власт над дъщерята или на снахата.

Към изпълнението на "бабините" задължения по повод грижата за внуците обществото и семейството днес се отнася по-снизходително.

Младите родители често се оплакват от това, че възпитанието на децата днес е по-трудно, от когато и да е било.

Бабите и дядовците често имат собствени интереси, и вече не са готови да посвещават на грижата за внуците голяма част от свободното си време, или живеят в други градове или страни.

Детската градина или ясли не се смятат за задължителни за развитието на децата. Като цяло е променен подходът към децата – майката днес обръща много повече време на своето психическото здраве и развитие.

Младите родители, особено майките, често се дразнят от препоръките не само от роднините, но и от външни хора.

Всяко семейство по право избира един от методите на възпитание, при което родителите и децата ще се чувстват. Но това се осъзнава далеч не от всички.

Хората, които смятат себе си за по-компетентни по въпросите на възпитанието на детето, често нарушават чуждите личностни граници.

Майка, деца и съвети на околните и чуждите

Всички деца се раждат различни, и тяхното възпитание се гради, като се изхожда от личностните особености и възможностите на родителите.

Много хора, тъй като са отгледали 1 или 2 и повече деца, смятат за нужно да дават препоръки на млади родители, които познават слабо.

На основание отгледаните деца те считат за свое право да се намесват по въпросите, които се намират в компетентността на родителите – кърмене или хранене с адаптирано мляко, записване за детска градина, започване на работа от майката, и много други.

Атмосферата в социалните мрежи по въпросите също е доста далеч от идеалното. Младите майки дават препоръки, като изхождат от собствения си опит, без да вземат под внимание факта, че децата могат да притежават различен темперамент и различни психични особености.

В групите в социалните мрежи и по форумите, в които общуват младите майки, при задаване на въпрос може да се срещне доста високо ниво на агресия и подценяване на чуждия опит.

Това е свързано с противоречиви изисквания към самите майки – записването на детска градина или поверяване на детето на грижите на детегледачка или на любяща баба, може да се възприеме агресивно и враждебно.

Как да реагираме на критиката по повод възпитанията на децата

Родителите на мъжа или на жената са наистина хора с голям житейски опит. Често те не виждат в критиката на концепцията на възпитание нищо осъдително.

Психическото състояние на младата майка и усещането за огромна отговорност я прави уязвима, затова отношенията в семейството е възможно да се влошат.

Съветите на старото поколение невинаги са безполезни, но в първите месеци след раждането на детето младата майка може да реагира остро на тях.

Препоръки как да се възпитава детето от роднини, приятели и колеги могат да се дават до навършване на пълнолетие. И сред тях е важно да се разграничават наистина ценните от безсмислените и непоисканите.