През последните 6 милиона години човешкият вид е еволюирал.
През това време микробите също не са стояли на едно място и са успели успешно да се адаптират към измененията в нашия организъм.
Екип от учени от университета Дюк проследявали процеса на еволюция, използвайки математически инструмент, първоначално разработен за геолози.
И установили микроби, които напълно са се видоизменили, след като колонизирали определена част от човешкия организъм.
С помощта на това изследване можем да погледнем по нов начин на микробите, населяващи нашия организъм.
Последните 10 години специално внимание се обръща на разработването на пробиотици и на трансплантация на полезни бактерии за лечение на широк спектър заболявания.
Новият експеримент разкрива как различните бактерии се развиват и адаптират.
Това ще помогне на учените по-точно да предсказват какви видове оцеляват и могат да оказват влияние на човека.
Съвсем неотдавна изследователи успяха да установят колко силна е взаимовръзката между човешкото здраве и трилиони бактерии.
Към настоящия момент е известно, че тези бактерии преработват храната, която ядем, стимулират мозъчната функция и влияят на имунитета.
Но не било лесно да се установи как бактериите, които надвишават 10 пъти броя на клетките в организма, оцеляват вътре нас.
За да съберат информация за микрофлората, учените взели образци от няколко милиона бактерии от червата и от сливиците, секвенирали ги, за да определят към кой вид принадлежат съответните бактерии.
А след това сравнили стойностите.
Джъстин Силверман, докторант в лабораторията Дейвид, търсел литература, която би му помогнала в решението на този проблем и я открил в областта на геологията.
За да определяне концентрациите на различни елементи, като калций и алуминий, геолозите разработили математически инструмент.
Силверман адаптирал този инструмент за изучаване на относителното количество бактерии в микрофлората.
Моделът на генеалогичното дърво на бактериите напомня детски музикален пумпал с общ прародител най-отгоре и всички следващи поколения по-долу, съединени с напречни прегради.
Силверман и неговите колеги наблюдавали как преградите се огъвали под тежестта на предходните поколения.
С помощта на тези наблюдения направили оценка как микробните общества израствали и се развивали в различните зони на човешкия организъм.
Така се открива огромен набор от статистически методи, които сега могат да се използват за анализ на микробиологични данни.
Силверман използвал тази структура за изучаване на данните от проекта „Човешки микробиом“ и установил, че различните микроби еволюирали значително и се адаптирали.
Например, изучавал група от стрептококови бактерии, които кардинално се отличавали една от друга.
Но въпреки това обитавали на практика една и съща територия в различните области на устната кухина.
Небцето, езикът, сливиците, венците и дори зъбната плака се населяват от различни групи бактерии.
Изследователите предполагат, че техният метод може да се прилага на практика във всяка ситуация, включително и при определяне на генетичния състав на тумор и на щам на грипен вирус.
Всяко едно нарушение на баланса в различните тъкани отключва патологичен процес, който не докрай проучен.
Едва сега става ясно, че бактериите, населяващи различните части на устната кухина са от различни видове.
Това означава, че при развалени зъби балансът на микрофлората се нарушава в посока на патогенните бактерии.
Но поне към момента не може да се каже кои точно бактерии допринасят за задълбочаване на патологичния процес.
