Малките деца са зависими от своите родители.
Тази зависимост се проявява във всичко – хранене, общуване, вземане на решения, възможност за избиране на приятели, дрехи, играчки.
Когато говорим за привързаност между възрастни и деца, следва да отбележим, че докато детето е малко, е необходимо да бъде зависимо от родителите.
Това му подсигурява безопасност и здраве, добри условия за обучение и развитие.
Зависимостта също позволява на майката и на бащата да оказва влияние на децата.
Когато те го учат, контролират, ругаят, обясняват правила за поведение, формират отношение към живота и околните.
Родителите следва да знаят, че когато общуват с детето, те му предават не само житейски опит, но също влияят на това какъв човек ще стане то.
От отношенията на родителите към децата зависи самооценката на малчуганите, способността да се защитават, да уважават своята личност и желания.
Не само формата на общуване влияе на децата, но също и в какво настроение са родителите.
Тъй като майката се намира в по-близка емоционална връзка с детето, отколкото бащата, то спектърът на нейното влияние върху детската психика е много по-широк.
Майката със своите настроения на практика формира детската психика.
Настроение на майката и поведение на децата
Малките децата имат навика във всичко да се уповават на родителите, да вземат пример от тях и след това да си съставят мнение за живота, отношенията и за самите себе си.
Неуредиците и конфликтите в семейството, в работата или общуването с околните могат да предизвикат най-различни чувства у майката както положителни, така и отрицателни.
Това е нормално, тъй като майчинството не я превръща в свръхчовек.
Лошото настроение на майката най-често се дължи на стрес, възможно е някой да я е обидил, да са се провалили важни планове, не може да получи това, което иска.
Тогава майката, както и всеки друг човек, може да се натъжи, да се ядоса, да не се усмихва и да се чувства потисната.
Ако през цялото време избягва емоционална близост с детето, то може да си помисли, че причината за нейното лошо настроение е именно то.
Ако жената е твърде разстроена, и не е в състояние да „превключи” на децата, то тяхната потребност, че могат да бъдат да забелязани, може да предизвика раздразнение у нея.
Тогава тя, в желанието да се пребори със собствените си мисли, може да отблъсне домочадието с крясъци, лоши думи и пронизващ поглед.
Влияние на гнева върху детската психика
Отрицателните емоции като ярост, злоба или силно раздразнение, могат неблагоприятно да се отразят на настроението както на тези, които ги изживяват, така и страничните наблюдатели.
Когато това са майката и децата, и гневът е предназначен за малките, защото са направили някоя пакост, е много вероятно те да се изплашат от силните емоционални реакции.
Неприятният силен крясък, строгите или грубите думи са сигнал за детето, че е сторило нещо лошо.
Ако настроението на майката много често е гневно, постоянно ругае и крещи на детето, понякога си позволява и да му посяга, то много скоро неговата самооценка ще престане да представлява важност.
Със силни крясъци и несдържаност родителите, на първо място демонстрират на децата, че не са в състояние да се справят със ситуациите и не са способни да се контролират.
Тогава децата нямат правилен пример как да владеят своите чувства и какво да правят, ако яростта ги завладее.
