Когато свалила 17 килограма британката Емили Рокчестър, пуснала обява за продажба на любимото си палто и съвсем искрено написала, че го продава, защото е отслабнала и не може да носи тази прекрасна дреха.

Тогава я залели съобщения от рода – „Палтото не ми трябва, аз също смятам да отслабна, ако обичаш, сподели своя опит“. И тя го направила.

Зациклянето върху отслабването е неправилно

Сега британката е на 39 години, ръстът ѝ 165 см, а теглото 67 килограма, но изглежда и се чувства хармонично.

Признава, че винаги е била пълничка – почти винаги е тежала около 80 килограма, и поне 5 винаги се е опитвала да свали.
И се получавало – приблизително месец диети и пилатес и други упражнения. Но по време на диетата се чувствала отвратително.

Резултатът не я радвал, защото мозъкът ѝ като омагьосан повтарял „заповедите на отслабващия“ – не яж вечер, вземи си кутия с ябълка, морков и целина за междинно хранене, не слагай захар в чая и така нататък.

Но тя не можела да се съсредоточи върху наистина интересното за нея.

Най-важното се оказало удоволствието

Помогнала ѝ среща с колежка, когото не била виждала от близо година и която през това време станала доста стройна. На въпросът „Как?“ – тя отговорила, че била очарована от фламенкото и керамиката.

С танците е ясно, но защо пък с керамика?

Повечето хора подхождат неправилно, като пожелават да отслабнат, очаквайки удоволствие от резултата. Но ги мъчи това, че удоволствието е в много далечна перспектива. А храната – удоволствие тук и сега. Човек трябва да си намери други удоволствия „тук и сега“.

И тогава Емили обещала на колежката си, че ще опита и в продължение на година да прави нещо, което е искала отдавна. А това успокоява, дава удовлетворение, помага на човек да приеме себе си. И отслабването идва от само себе си.

Как сработило това?

Емили си намерила интересно занимание, което изисква време и усилия, и не е свързано с храната и задължително ѝ доставяло удоволствие.

За нея това станали курсовете по китайски, с която отдавна искала да се захване, но до тогава все си намирала оправдания – след работа, уморена…

От първи септември тя се записала на курса и платила първоначално за 4 месеца напред. Уроците били 3 пъти седмично вечер, от 19 до 22 часа.

Преди да тръгне за тях – приблизително към 6 вечерта, вечеряла, като работела от дома. Когато се връщала около 23 часа – най-често ѝ се искало само да спи. А пък преди винаги се хранила през нощта, в противен случай нощта ѝ се струвала някак празна.

Тежко ѝ било, но невероятно интересно – успехи, нови хора, ново аз. И не е същото, като да си купиш карта за фитнес, да отидеш 2 пъти и да зарежеш всичко. Става въпрос за занимание, което носи удоволствие.

Емили си намерила още едно приятно занимание и това е плуването. Това е единственият вид спорт, който според нея, и подхождал.

Когато пробвала другите видове спорт, тя се старала да полага усилия, а плуването за нея – било радост. Сега е пълно с безплатни пробни тренировки – от йога и скачане на батут до стрип-пластика – човек може да си намери нещо, което харесва да прави.