Повечето ръководители следят техните подчинени да са постоянно ангажирани. Смята се, че колкото по-натоварен е служителят, толкова по-голяма полза той носи на компанията.
Но постоянната заетост съвсем не е равносилна на продуктивност. Понякога всичко се случва точно обратното.
Ако опитаме да си представим във въображението продуктивен човек, то задължително ще видим, че е зает с някаква работа. Предполага се, че с колкото повече неща се занимаваме, толкова повече и довършваме до край.
Но това не е така. Прекомерната заетост е неразривно свързана с превключване на вниманието и необходимост от поне малко разсейване. Според учените, това отрицателно се отразява на продуктивността.
Според изследванията на Дейвид Мейер от университета на Мичиган необходимостта от превключване между 2 задачи увеличава времето за тяхното изпълнение с 25%.
Вършенето на няколко неща едновременно ни забавя, като увеличава шансовете да направим грешка. Превключването и разсейването отрицателно влияе на способността за обработване на информацията.
Невъзможността за продуктивно решаване на 2 задачи едновременно е обусловена от организацията на нашия мозък. Изследванията на доктор Трейвис Брадбъри, специалист по интелект, показват, че способността към дълбока концентрация е свързана с увеличаване на плътността на определени мозъчни структури.
А когато човек е принуден да върши 2 неща едновременно, се наблюдава директен противоположен ефект.
Според Сократ трябва да се пазим от безплодието на напрегнатия живот.
В компанията Майкрософт установили, че на служителите им са необходими средно по 15 минути, за да се върнат отново над основния проект, след като са се разсеяли от телефонно обаждане, електронна поща или друго съобщение.
Освен това разсейващите съобщения предразполагали служителите към извършването на странични дейности – например сърфиране в Интернет, влизане в социалните мрежи.
Провелият изследването в Майкрософт отбелязва, че е останал изненадан от това колко лесно се разсейват хората от важните неща и колко време им трябва, за да се върнат отново към основните си служебни задължения.
Съществува и друг проблем. „Тъкането на няколко стана едновременно“ се отразява неблагоприятно и на нервната система. Непрекъснатият стрес и напрежение водят до нервно и физическо изтощение.
Преумората още повече понижава ефективността на всяка една дейност. В крайна сметка прекомерната заетост се обръща в заболявания и катастрофално намаляване на трудовата ефективността.
И това е само в случай, че действително се опитваме добросъвестно да вършим работата си. Но често служителите само имитират висока заетост, за да направят добро впечатление на началството.
Понякога това се случва несъзнателно. Човек може искрено да смята, че прави нещо важно, когато всъщност отлага изпълнението на сложните задачи. В този случай заетостта се превръща в една от формите на мързела.
Но всъщност не е съвсем така, тъй като служителят по този начин се опитва да се справи с голямото напрежение, което усеща в резултат на висящите за изпълнение сложни задачи.
Той върши по-леки задачи, което е по-добрия вариант и помага за ефективно справяне със стреса, отколкото ако би стоял просто на бюрото и не би вършил нищо.
Именно затова хората имат хобита, които практикуват през свободното си време, така се разтоварват от работния стрес, което не би се случило, ако бяха легнали на дивана у дома.
Разкъсващият се от звънене телефон и ежедневието, в което не стига място за записване на текущи задачи – съвсем не са признак за продуктивност.
Най-често, това е признак на недостиг на планиране, неспособност да се отделя най-важното и липса на стратегия.
