Училищните оценки могат да станат както стимул за усърдно учене, така и причина за сериозно безпокойство и неврози, чиито проявления са – неприемане на училището, понижаване на самооценката и разочарование от себе си.
Как да помогнете на детето си да не се разстройва от несправедливите оценки, които получава?
Малкото дете възприема 6-тицата или 5-цата не просто като бележка, а като оценка на своята личност – добро ли е то или лошо.
Неслучайно у нас вече се отказаха от поставянето на оценки на учениците първоначално само на тези в 1-ви клас, а сега вече и до 3-ти. По този начин се цели да не се създават допълнителни причини за възникване на неврози.
Това до колко адекватно детето може да възприема оценките зависи до голяма степен от семейството.
Тъй като понякога родителите забравят, че е важен не само резултатът, но и участието, а образованието е процес на получаване не толкова на оценки, колкото на знания.
Освен това оценките са винаги субективни – на резултата може да се отрази вълнението или отношението на учителя.
Но често на възприемането на оценките от детето влияние оказва отношението на родителите, а последните могат да се разделят на няколко типа.
• Тревожни родители – най-често за оценките на детето си се тревожат именно те. За тях бележката в дневника е показател за успешността на рожбата им, а следователно това е и тяхната оценка като ефективни или неефективни родители – с други думи как тяхната инвестиция в детето ще се оцени от обществото.
За такива майки и бащи лошата оценка се превръща в истинска катастрофа, ако то има 2-ка, това означава, че не стават за родители, поясняват психолози.
• Авторитарни родители – не по-малко тежко ситуацията с оценките се преживява от децата на взискателните, контролиращите, критикуващи родители.
Често такива строги майки и бащи заставят децата си да преписват домашните си работи, докато не станат идеални, посрещат 4-ките и още по-малко 3-ките в бележника със сурово мълчание, забележки или с наказания.
Детето започва да се бои от оценките, особено ако вече се е срещало с наказанията – физически или емоционални.
• Родители нарцисисти – случва се и така, че за родителите понякога е важно да представят резултатите на детето си пред съда на обществеността – да се гордеят, да се хвалят и тогава те явно или не изпращат послание на детето – Ако ти не си успешен, не оправдаваш нашите очаквания, не си ни нужен.
В този случай имаме ситуация на отхвърляне, която съответно води до прекомерно чувство на неувереност у детето и паника пред демонстрациите на родителите, когато успеят да видят бележника му.
• Жалостиви родители – някои прекалено грижливи майки са склонни да възприемат училището като тежък кръст за детето и са готови във всеки един момент да облекчат страданията му.
С тях децата се разбират бързо – ако поплачат, след като получат двойка, те не само, че няма да бъдат наругани, но ще бъдат погалени по главата, ще бъдат обект на съжаление.
Какво да се прави, ако детето прекалено силно се вълнува, заради оценките?
Родителите трябва да опитат да разберат каква е причината за това необичайно поведение на детето. Дали се бои, че майка му може да го наругае? Струва ли му се, че е глупаво? Другите деца му се присмиват за нещо? Учителка го е оскърбила?
