На повечето от нас често ни говорят за умението да поемаме отговорност за себе си и от необходимостта да не губим контрол над ситуацията. Но винаги ли е правилно това? И ако не как да се избавим от този навик?
Ние сме свикнали да се гордеем с това, че умеем да носим отговорност за себе си и да не губим контрол над ситуацията. Но винаги ли е правилно това? И ако не как да се избавим от този навик да контролираме винаги и всичко?
Защо се стремим да контролираме всичко?
„Трябва да проверя дали детето не забрави шапката си у дома и дали детегледачката е изключила печката, да напомня на мъжа ми за техническия преглед на колата и на кръстницата за посещението на лекаря, да поръчам торта на племенницата, да напомня на колегите за отчета, да ги помоля да позвънят на партньорите, макар че не – по-добре аз да им обадя сама“.
Началникът на един от отделите на международна фирма, 33-годишната Лиляна признава, че подобен поток от мисли ѝ се върти в главата от сутрин до вечер на практика безспирно:
„От една страна ми се струва, че кариерните ми успехи биха били много по-скромни, ако нямах навика да държа всичко под контрол – от-до. От друга страна близките ми често се оплакват, че буквално ги задушавам. Да и аз самата понякога се уморявам от постоянната необходимост да поемам всичко върху себе си или пък да „правя ревизии“ “.
Що се отнася до желанието да диктуваме на хората, които ни заобикалят, как да живеят и какво да правят, затова явление съществува специален термин - control freak, дори през превод е видно, че думата „грижа“ или пък други със същия корен не се съдържа в този израз.
Много хора оправдават такова поведение със собствения си перфекционизъм. Неговата цена са погубените усилия и влошаване на качеството на отношенията с близките и колегите, предупреждават психолозите.
Самият „контрольор-перфекционист“ губи психическите си ресурси, а околните се изморяват от неговото заяждане и не разбират защо е толкова важно да извършат някаква напълно формална дейност.
Често в основата на стремежа към съвършенство стои страхът от неуспех или неодобрение от страна на другите хора.
Когато за човек е важно всичко да бъде направено перфектно, той се старае да контролира всички етапи на своята дейност и не може да повери своите задължения на други хора, отбелязват психолози.
Такъв прекомерен стремеж към контрол може да бъде полезен в бизнеса, но понякога просто ни пречи да живеем.
Страхът, тревогата – ето какво ни кара да „държим ръката си на пулса“. При това не е важно от колко мащабен и действително катастрофален негативен изход ние се страхуваме – взрив на газова бутилка или неидеално изпълнение на каквото и да било.
Обикновено подобни жизнени убеждения или се предават, например от родителите – „Ти си длъжен да контролираш всичко!“, или са вследствие на някакви събития, коментират психолози.
С какво е добър и с какво лош този навик?
Контролът е еволюционно оправдан и ни предпазва от неблагоприятните и опасни ситуации. Кой зае как би оцеляло човечеството, ако първобитните хора не бяха нащрек.
Но и за съвременния човек елементарните навици, които са основа на безопасността ни, не са изобщо излишни – да се оглеждаме на пешеходна пътека, да пазим чантата си на оживено място.
