„Вижте го този ненормалния!“ – си шушукат хората, заглеждайки се в говорещия си сам мъж в метрото. Но, ако човек разговаря сам със себе си и размахва с ръце, то има малко шансове да остане забелязан.
Действително ли обаче неговото психично разстройство е опасно за минувачите? Как определят безумието психиатрите? Какви са всички критерии за здрав разсъдък?
За това, че Джордано Бруно твърдял, че Земята се върти около Слънцето и през 1600-та година бил осъден, заради ерес. Суфражистките – участничките в женското движение за изборно право на жените, редовно лежали по затворите, а консервативното общество ги смятало едва ли не за побъркани.
До 1990 в българското наказателно право хомосексуалността се смяташе за престъпление против личността – такива хора бяха лишавани от свобода за срок до 5 години и затваряни в психиатрични клиники.
Историята помни милион подобни примери и това само доказва, че, за разлика от клиничните диагнози, понятието за норма в психиатрията е относително, и се определя от историческия контекст.
Именно поради тази причина да се съди за вменяемостта на човека по говоренето на висок тон, екстравагантните дрехи, е абсолютно неправилно – за тази цел съществува персонална експертиза, която установява патологията.
Когато признават човек за душевноболен?
Психическите заболявания съгласно международната класификация на болестите – МКБ-10 се подразделят на 11 групи:
• Органични, включващи симптоматичните психически разстройства;
• Шизофрения, шизотопични и бредови разстройства;
• Умствена изостаналост и други;
Всяка от тези групи включва десетки заболявания, и далеч не всички от тях попадат под определението „безумие“.
Например, неврозите и граничните състояния не са повод за поставянето на пациента на диспансерен отчет, макар и да може да се лекува в дневен стационар.
Диагнозите, ограничаващи дееспособността, винаги се освидетелстват от комисия от минимум 3-ма лекари.
В спорните ситуации, когато точното определяне на заболяването или дълбочината на душевното разстройство е затруднено, се създават консилиуми, уточняващи диагнозата.
Ако диагнозата не ограничава дееспособността на човека, то може да се постави и от един лекар. Важно е да се помни, че болшинството от психическите заболявания са динамични и след време да се наложи преразглеждане на диагнозата или пък снета.
Кога човек се нуждае от принудително лечение?
Дори толкова сериозна диагноза като шизофрения невинаги налага лечение в стационар.
Болестта може с години да протича безсимптомно, а хората, приемащи невролептици да живеят без проблеми и да живеят и да си взаимодействат и работят с останалите членове на обществото в нормално психическо здраве.
Навярно ви интересува защо хора с психични разстройства свободно се разхождат из града, нанасяйки щети на обществено имущество, крещят на хората, но все пак остават безнаказани?
Това е така, защото на принудително лечение подлежат само хората, които извършат обществено опасно деяние. Но това не е пречка, ако някой видимо неадекватен човек ви притеснява на улицата и ви крещи, да потърсите съдействие от органите на МВР.
Хората, на които обръщате внимание на улицата или в метрото, обикновено вече се водят на отчет, а това означава, че лекарите са счели тяхното състояние за достатъчно безопасно.
Показания, които налагат да се потърси спешна психологическа помощ
1. Агресия, заплаха за убийство, разрушителни действия, суицидни намерения;
2. Халюцинации, разстроено съзнание, тежки дисфории, патологична импулсивност;
3. Депресивни състояния, ако се съпровождат със суицидно поведение;
4. Остри алкохолни психози;
5. Обществено опасни действия на психично болни, освидетелствани като инвалиди и водещи се на отчет.
