Възможни сценарии, необходими мерки и уроците, които ще извлечем от тази ситуация.
Само до преди 3 месеца почти никой не знаеше за съществуването на SARS-CoV-2. Сега вирусът се разпространи почти във всички страни, като зарази над 723 000 души – това са само тези случаи, за които ни е известно.
Колко дълго коронавирусът ще остане част от живота ни
Вирусът наложи да се затворят голяма част от предприятията в различни държави и претовари системите на здравеопазване, препълни болниците и обезлюди обществените места.
Раздели хората с техните близки и ги принуди да оставят работните места. Наруши обичайния живот на съвременното общество в такива мащаби, каквито почти никой от живеещите днес не е виждал.
Скоро всеки човек ще познава някого, който е болен от коронавирус.
Глобална пандемия от такъв мащаб е била неизбежна. През последните десетилетия стотици учени и специалисти в областта на здравеопазването са писали книги, доклади и статии, предупреждавайки за такава възможност.
През 2015 г. Бил Гейтс също говори за това, и ето случи се. Въпросът от тогава „Какво ще стане, ако?” се е превърнал в „Какво по-нататък?”
Близките месеци
В известна степен близкото бъдеще е до известна степен е предопределено, защото COVID-19 е бавно протичаща болест. При хората, заразили се преди няколко дни, едва сега ще започнат да се проявяват симптомите.
Някои от тях в началото на април ще се озоват в отделение за интензивно лечение. Сега броят на починалите бързо нараства, увеличава се в пъти.
Ситуация в Италия и Испания служи за сериозно предупреждение. В болниците не стига място, оборудване и служители, а броят на смъртните случаи през последната седмица продължава да се движи в тесни граници от по 700-800 души.
За да не се повтори това в други държави и да не се реализира най-лошият сценарий – милиони загинали, заради недостиг на медицинско оборудване и човешки ресурси, са необходими 4 мерки и то бързи.
Увеличаване на производството на медицински маски, ръкавици и други индивидуални средства за защита. Ако не са здрави здравните работници, а при тях заразяването е най-лесно, останалите усилия ще бъдат без особен смисъл.
Недостигът на маски е предизвикан от това, че медицинските изделия се произвеждат по поръчка, а тяхното производство зависи от сложни международни вериги на доставки, които в настоящия момент се нарушават, поради затварянето на граници и забраните за износ.
У нас премиерът обяви, че се реорганизира производството на лични предпазни средства, но все още дефицитът на лични предпазни средства, дори за лекарите и работещи в спешна помощ не е преодолян.
Голяма част от текстилната индустрия е изнесена в Азия, което още повече усилва недостига, тъй като държавите, в които са тези предприятия отдавна са забранили износа.
Изключително важно е индустриалните предприятия да преминат към производство на медицинско оборудване, както по време на война се прави реорганизация на производство за военна техника.
Провеждане на масово тестване
Процесът върви бавно, заради пет отделни фактора:
- Не стигат маските за защита за хората, които взимат проби за изследване;
- Няма достатъчно тампони, с които се взима секрет от носоглътката за PCR тестовете;
- Не стигат средства за отделяне на вирусен генетичен материал от взетите проби;
- Не стигат химически реактиви, които влизат в тези набори;
- Няма достатъчно обучен персонал.
Този недостиг е свързан до голяма степен с нарушената верига на доставки. У нас, например, референтните лаборатории са само 4, тепърва ще се разкриват още няколко, които да увеличат възможностите за тестване.
Според епидемиолог от Харвардския университет, на първо място, трябва да бъдат проверени за коронавирус медицинските работници и хоспитализираните, за да могат болниците да поемат натоварването. И едва след това, когато пикът на епидемията отмине, да се премине към по-масово тестване.
Всичко това изисква време, през което разпространението на вируса или ще се ускори и ще превиши възможностите на системите на здравеопазване, или ще се забави до контролирано ниво. И развитието на събитията зависи от третата необходима мярка.
Социално дистанциране
Да погледнем на ситуацията от тази гледна точка. Цялото население се дели на 2 групи – в група А влизат всички, които участват в медицинските мерки за борба с епидемията – тези, които работят с пациенти, правят изследвания, произвеждат маски и други материали.
В тази група са и полицаите, особено тези, които са на работа на граничните пунктове, шофьорите на линейки, а в група Б са всички останали.
Задачата на група Б е да спечели на група А повече време.
Това е възможно да се направи, като физически се изолират от другите хора, тоест да се разкъса веригата на предаване на инфекцията.
При отчитане на бавното протичане на COVID-19, за да се предотврати колапс на системата на здравеопазване, тези радикални на пръв поглед мерки са необходими, докато са съразмерни на случващото.
У нас мерките са взети на време, въпреки малкият брой на заболели, още преди повече от 2 седмици, бе взето решение да се забрани достъпа до места, където се събират много хора.
И понастоящем строгите противоепидемични мерки са удължени до 12 април и би трябвало да ограничат разпространението, продължаването им надали би имало особен смисъл, или поне трябва да се разхлабят за известно време и ако се повишат заболелите да се пристъпи към повторно въвеждане.
Ясна и точна координация
Хората трябва да бъдат убедени, че социалното дистанциране е изключително важно, но препоръката е да не бъдат плашени. А у нас се прави точно това, от оперативния щаб опитват да сплашат хората и като цяло всички мерки бяха базирани на създаването на паника сред населението, дори при самото обявяване на извънредното положение при пълна неяснота в какво точно ще се състоят мерките.
Все пак малко или много българите приехме да се изолираме за един месец, макар и много от нас да продължават да излизат от домовете си, без да имат основателна причина за това.
У нас обаче мерките бяха взети достатъчно рано, заболелите не нарастват с толкова бързи темпове, макар и това може да се дължи на все още малкото направени тестове.
На базата това, което е направено към момента – от 7000 PCR теста 360 положителни или малко над 5%, което е много по-малко, отколкото в Италия, където броят на положителните стига до 20%.
От обявените мерки от оперативния щаб прави впечатление обстоятелството, че се набляга повече на заплахите към българските граждани, които живеят в страната, но контролът по границите бе въведен много късно едва след обявяването на извънредното положение.
Епидемията в Италия вече се разрастваше, а у нас все още нямаше абсолютен никакъв граничен контрол, единствено журналисти чакаха по летищата, завърнали се от Италия,това бе в края на февруари, началото на март.
Едва наскоро, когато всички ресторанти и кафената бяха затворени отдавна, наложиха карантина на всички, които влизат в България от чужбина.
Ако се спазват мерките за социално дистанциране, ако се произвеждат достатъчно тестове и средства за индивидуална защита, то има шанс да се избегнат най-лошите прогнози за COVID-19 и най-малкото епидемията да бъде взета под контрол.
Никой не знае колко време ще отнеме това, но не може да се очаква да стане бързо.
Развръзката
Дори и идеалните мерки за реагиране няма да сложат край на епидемията. Докато вирусът съществува някъде по света, остава шанс един единствен пътуващ да запали искрата на болестта там, където епидемията вече е потушена.
При такива условия има 3 възможни сценария за събитията: единият е много слабо вероятен, другият е изключително опасен, а третият изключително продължителен.
Сценарий с малка вероятност
Всички държави едновременно да сложат край на епидемията, както това се случи с атипичната пневмония, предизвикана от същия вирус през 2003, но тогава заразените бяха малко над 8000, а сега се очакват да надхвърлят милион.
При отчитане на обстоятелството колко широко се е разпространила инфекцията и колко трудно се справят редица и то развити държави, шансовете за синхронен контрол на вируса постоянно намаляват.
Много опасен сценарий
Новият вирус да направи същото, което и предходните грипни пандемии – да премине през всички държави, да остави достатъчно оцелели, при които да се формира имунитет, така че повече да не може да намери подходящи условия за живот.
Сценарият за групов имунитет е по-бърз и затова по-съблазнителен, но за него трябва да се заплати ужасна цена. При щама SARS-CoV-2 вероятността за предаване е по-висока, отколкото при обикновен грип.
Опитът да се формира групов имунитет може да доведе до милиони смъртни случаи и разрушаване на системите на здравеопазване на много държави.
Към този модел за справяне с епидемията беше се ориентирала Великобритания, но бързо се отказа от него.
Според изчисленията на острова трябва да умрат 1 млн. души от над 60 млн. население, а 8 млн. да имат нужда от болнично лечение, но прогнозите бяха изграждането на националния имунитет да се проточи по-дълго и съответно тези 8 млн. души да нямат нужда от медицинска помощ едновременно, а за продължителен период от време.
Продължително развитие на пандемията
Според този сценарий повечето държави още дълго ще се борят с вируса, потискайки периодично епидемичните взривове в отделни области, докато не бъде създадена ваксина. Това е най-добрият вариант, но едновременно най-дългият и сложен. Това означава огромна безработица у нас и може би глад, тъй като икономиката няма да може да се преструктурира за 2 години.
Първо, зависи от създаването на ваксина. Много по-лесно би било, ако това беше грипна пандемия. По света вече има опит със създаването на ваксина против грип – правят ги всяка година.
Срещу коронавирус ваксина не съществува. Досега тези вируси са водели до леко протичащи инфекции, затова изследователите трябва да започнат от нулата.
По предварителни данни за създаване на ваксина ще са необходими от 12 до 18 месеца, а след това още известно време, за да се произведат в достатъчно количество, да доставят по цял свят и да започнат да се поставят масово.
Затова е много вероятно коронавирусът да остане част от живота ни година, ако не и повече.
Ако текущите мерки за социално дистанциране проработят, епидемията ще може да се ограничи в достатъчна степен, за да се върнем към някакво подобие на нормата.
Хората отново ще могат да посещават офиси, барове и университети. Когато се върне обичайният ритъм на живот, ще се завърне и вирусът. Това не означава, че всички трябва да сме готови за изолация до 2022 г., но харвардски имунолог смята, че е необходимо да се подготвим за многократни периоди на социално дистанциране.
Сезонност и продължителност на имунитета – две важни неизвестни
До голяма степен това какъв ще бъде периодът на социална изолация и колко пъти ще се налага в близките 2 години да се изолираме, ще зависи от 2 характеристики на вируса, които до сега не са известни.
Първо, това е сезонност. Обикновено коронавирусите са зимни инфекции, които отслабват или изчезват през лятото.
Възможно е същото да се случи и с новия вид SARS-CoV-2. Но е много вероятно смяната на сезона да не успее да забави достатъчно вируса, защото повечето все още няма да имат имунитет срещу него.
Сега целият свят или по-точно северното полукълбо с нетърпение очаква настъпването на лятото и отговорът на този въпрос.
Втора известна характеристика – продължителност на имунитета. Когато се заразяваме с по-меки типове човешки коронавируси, предизвикващи симптоми като при настинка, имунитетът се запазва по-малко от година.
При заразените с първия коронавирус SARS – провокаторът на атипична пневмония през 2002-03 година, смъртността от който е много по-висока, имунитетът се запазвал доста по-дълго от година.
При условие, че SARS-CoV-2 e някъде между тях, оздравелите от него хора могат да бъдат защитени за няколко години.
За потвърждение учените трябва да създадат точни тестове, проверяващи за наличие на антитела, които се образуват от имунитета срещу вируса.
Също трябва да се уверим, че тези антитела наистина не позволяват повторно заразяване и предаване на вируса.
Ако това се потвърди хората с имунитет могат да се върнат на работа, да се погрижат за уязвимите членове на обществото и да поддържат икономиката в период на социално дистанциране.
В интервала между тези периоди учените могат да се заемат със създаването на противовирусни препарати и търсене на възможни странични ефекти.
Болниците ще успеят да попълнят необходимите запаси. Лекари и здравни работници ще са в състояние да проведат масови изследвания, за да могат колкото се може по-бързо да уловят завръщането на вируса. Тогава толкова строги и мащабни мерки за социално дистанциране няма да са необходими.
Във всеки случай, заради появата на ваксина, или заради формиране на групов имунитет вирусът ще се разпространява все по-бавно и по-трудно, но едва ли ще изчезне напълно.
Може би ваксината ще трябва да се променя, за да се адаптира към мутациите на вируса, а хората да си правят редовни ваксини.
