Склонността ни да се тревожим много силно влияе на това как възприемаме света.
Помага ли новият метод на лечение да се справим с постоянното безпокойство?
Много тревожни мисли, дори могат да ускоряват пулса и дишането.
Безпокойството се заменя със страх, а след това внезапно ни обхваща паника.
Чувстваме се разстроени и превъзбудени. Ако подобни симптоми са ви добре познати, знайте, че не сте сами.
От парализиращи пристъпи на тревога страдали актрисите Дженифър Лорънс и Ема Стоун, музикантът Браян Уилсън, певицата Тейлър Суифт, художникът Винсент Ван Гог и поетеса Емили Дикинсън.
Малко хора знаят какво въздействие оказва тревогата на вниманието ни в ежедневието.
Тревогата променя приоритетите, което влече след себе си изменение на постъпващата в мозъка информация и следователно на нашето възприятие на реалността.
Това може да има доста дългосрочни последствия.
Тревогата може да формира светогледът и ценностната система на човек. Може също да въздейства и на нашите убеждения.
За да се избегнат механизмите на изкривяването на реалността, предизвикана от тревога, първо трябва да познаваме механизмите, регулиращи вниманието, и начините за тяхното управление.
Системата ни на визуално внимание много прилича на прожектор, сканиращ света около нас.
Този прожектор на вниманието представлява ограничен участък от пространството, намиращ се в центъра на вниманието в определен момент.
Това, което попада в него, съзнателно се обработва от мозъка, а онова, което остане извън неговите предели – не.
Когато гледаме света наоколо, ние фокусираме вниманието си върху предмета, който бихме искали да разгледаме по-добре.
Мозъкът не е способен детайлно да обработва обект, текст или заобикалящата обстановка, ако не се намира в центъра на вниманието.
Можем да разберем как да работи по примера на човек, четящ книга в препълнен вагон на влак. Погледът му се движи по страницата от ляво надясно, ред след ред.
И прожекторът на вниманието се премества от дума на дума.
Думите, върху които човек концентрира вниманието си, ясно се възприемат от неговото съзнание, докато думите извън пределите на прожектора, изглеждат размити и неразбираеми.
Подобна локализация е необходима, защото едновременното възприемане на цялата визуална информация за околната среда би довела до претоварване на мозъка.
А това е система с ограничени ресурси, подобна на компютър.
Прожекторът позволява на мозъка да се концентрира само върху важното, игнорирайки цялата ненужна информация.
Благодарение на това сме способни да възприемаме заобикалящата ни действителност.
В повечето случаи ясно разбираме върху какво да фокусираме вниманието си, но този процес невинаги се намира под нашия доброволен контрол.
И не всички заобикалящи ни предмети и явления се възприемат еднакво.
Така например, появата на ярка светлина или рязкото движение, където не трябвало да го има, автоматично привлича нашето внимание.
И то се измества към точката, откъдето са възникнали.
Малко хора обичат нещо рязко да им отвлича вниманието, но това не е случайно.
Несъзнателното превключване на вниманието е необходимо, за да ни оповести, че нещо е жизнено важно за нашето оцеляване.
Най-популярният метод за лечение на тревожността е методът „корекция на приоритетите на вниманието“.
Или по-известен като корекция на когнитивните изкривявания.
Пациентите виждат на екран положителни и отрицателни картинки. Обикновено това са щастливи и нещастни лица, сменящи се стотици пъти.
Тъй като тревогата е свързана с насочването на вниманието върху негативното, пациентите биват помолени да избират положителните образи, натискайки клавиш или екран.
Повтаряйки това действие няколко поредни дни, се сдобиват с навика да обръщат внимание на позитивното.
